Азбуката на годината

Албум на годината - White Lies - Ritual

Блог на годината - Flavorwire ; алтернативно този

Възстановяване на годината - Баничарницата на Позитано/Лавеле

Градоустройствен детайл на годината - Тоалетната в Синият лъв

Дума на годината - Eмпатия ; алтернативно Флагрантен

Еркер на годината - Онзи неправилният, на ъгъла на Омуртаг и Крали Марко

Жест на годината - Показалецът на Роджър

Заглавие на годината - Hardcore Will Never Die, But You Will

Интро на годината - Tower 7

Йоко Оно на годината - Деница Гаджева

Клипче на годината - Ще те бия винаги! (tx to GNR)

Лъжа на годината - Ако си го имал, ще те боли повече при загубата, отколкото ако си го нямал

Министър на годината - Ивайло Московски

Находка на годината - Ироничните политпърформанси на Red Crayola

Обръщение на годината - Хелоу, дог от Love.net ; алтернативно Довиждане, вещо лице в СРС

Постановка на годината - Пухеният (макар и технически да не е на годината)

Реплика на годината - "Гледай реклами, те ще ти дадат решението"

Сън на годината - Краят на света като изветрели рокли и разпадащ се пъзел

Топ 10 на годината - Топ 10 на Филмите за 1921 г.

Улица на годината - Марин Дринов

Филм на годината - Меланхолия

Химн на годината - Nyan Cat

Ценност на годината - Паметта

Член на годината - 646 ТЗ

Шишманщина на годината - Нарисуваното ел. табло Зубра до 7-мо СОУ

Ще на годината - "Ще стане", алтернативно "Ще бъда безизразното хлапе и ръката няма да трепне"

Ърбан разказ на годината - Етика на насилието на Васил Георгиев

Юлияна на годината - Дончева

Яснота на годината - "Хората на това парти познават всички, макар че не познават никого"

За промъкналото се ненадейно

трябваше да се усетя
още щом разбрах
че не обичаш животинки

Post

в понеделник след големия финал
когато циркът е сгънат
вървя из похабените павета
прозявам се ритмично с тях
мисля си какво да облека
мисля дреболии
мисля паузите от днес
в понеделник вечер
нямам дъх да те обмислям
и се чудя
какво пък ако точно тук
земята спре да се върти
и настани се понеделник вечер
като заседнала планета
нещастието ще гръмне във контакта
освен това се чудя
колко скучно щеше да ни е сега
и заспивам

Сухо

вятърът ще излекува болката
но няма вятър сухо е
сухи предчертани диалози
накрая е еднакво
остават монолозите проклети
но тях не можеш да споделяш
тялото и разумът са твои
езикът само общ е
но тълкуванията много
и винаги ще се измъкнат
формално ще са прави
неформално друг ще гонят
а ти ще пишеш не защото
има какво да пишеш а защото
те боли и трябва
кожичките ще натискаш
при спомена за нещо свято
свято несподелено
/конструкция идиотска/
несподелено свято чуждо
монтаж с конци по твойто тяло
сухо овъглено тяло
истинският мрак е неописуем
когато дойде нас ни няма
другото е намерение за мрак
без него можем и да минем
а впрочем
как да те боли
когато нямаш право да боли
но как да нямаш право
когато те боли?

Пиеса за живота като рана

Пиеса за умиране

Лимбо

ако можеш винаги да бъдеш там
но никога да не отговаряш
то в моите представи ще си
и макар непълна ти ще бъдеш
ще си говоря с теб
ще те създавам
без да ме е срам
ще бъда себе си чрез теб
ще кажа здрасти чао благодаря
ще бъда онова хлапе
за което писах ще умея
да не се отдавам на компромис
необходим но отчуждаващ
ще бъда онова хлапе
което ще крещи безсрамно
ще слуша приказки родени
от хаоса ще бъда
творецът на игри ненужни
за света но не за нас
ще слушам приказки ще слушам
как разказваш
паузите във времето ще слушат
растенията ще плачат ще мечтаят
да са както аз и ти
ще бъдем себе си мечтани
ще мечтаем дали мечта е или не
ще забравим себе си мечтани
да бъдем себе си реални
телесни истински могъщи
но сега спокойно спи
за мен каквото си ще бъдеш
но ще бъдеш себе си самотна

Je te cherche dans les ombres

Тук е. Ето там. Тук, където се надявах да се скрия от мисълта за нея. Там, зад онзи щанд - как го е избрала?! Трябва да избягам, но... Не, не трябва да бягам, как ще бягам, като тя е ето там. Защо не се втурна да я прегърна, да й кажа нещо, да кажа всичко, което не успяхме да си кажем? Ясно защо - тъкмо се уча да свиквам със загубата й. Нагласям се. Ритуалствам. Как да я погледна и да й кажа - ами, загубих те, свиквам. Явно е, че не съм. Нито загубил, нито свикнал.

Лабиринтът на супермаркета ме издава. Засича ме и не мога да откажа разговора - иначе ще стане скандал, а никой не иска да си повишаваме тон. "Хей" - вяло и виновно. Строгият й поглед е самото то, разочарованието, зад което притаена лежи най-чистата любов. Най-правилната любов. "Какво правиш? Да не страдаш за мен?". "Да" - вяло и виновно. "Казах ти да не го правиш. Предупредих те! Как можа да ме предадеш по този начин? Всичко друго очаквах, но не и това." 

Всичко друго очаквах, но не и това - думите отключват случили се модели. Модели, снемащи съпротиви; модели, пред които нямаш права. Не можеш да питаш как се е озовала тук. Не можеш да кажеш всичко, което не успяхте да си кажете. Наказанието - вечна липса. Става и си тръгва. Защото страдам за нея. Този път завинаги.