Хайде за сладолед - каза и го/я заведе към сладкарницата, където споделяха миговете на сладолед, както доскоро споделяха други мигове и други езикови игри. Сладко и сладостно, вкусно като споделед. Значи можеше да е нещо повече от набедения тих изверг, на чието обаждане винаги би отговорил, но дори не се замисляш да набереш. Интересно. Интерес. Inter-res. Стой, не мърдай - споделедяше без глас - задължен съм за компанията ти.
В по-късна конюнктура същият той бе разучил отговорите. Техника. ТЯХника, но без техничарство. Елементарна тактика на съобразителен, без нито щипка его и движения според чуждата потребност. Пък и бе приветлив. Сладкарниците отвориха вратите си широко за шербетен споделед. Интерес, уж вече безинтересен, но все така необходим. Сладко и сладостно, парализиран от щастлива изненада как сладкият момент е споделен. С какво го е заслужил?
Омаяното сърце тупкаше без съпротива, а доводите на съпротивата бяха детска игра на фона на неговата изпипана тактика на себеотрицателна усмивка. Стигаше някой вътрешен глас да попита защо с една конюнктура всичко се обърна. Споделедът ли е целта? Не беше ли той точно толкова сладък и сладостен и за другите, на които отговаряше прилежно педантично, само за да не се лиши от тях? Но защо да пита, аман от въпроси, няма да съм завършен, ако мъдростта ми не повели да не задавам повече въпроси - самодоволстваше той.
Стигна до момента, когато енергията от споделеда го направи причудливо еуфоричен - такива са споделедените флуиди. Тих изверг? Не, разбира се, та той знаеше отговорите и така държеше в плен десетки чужди усмивки. Тих изверг - извикаха обаче, щом понечи да опита сладолед с къри. Стига паника и тежки думи - отвърна, не ме ли познаваш, разбираш, ммм... обичаш? Този разговор дори не се проведе, защото тяхничните му умения бяха вече твърде технически издържани, за да тръгнеш срещу него. Затова - истимарската. С малко скърцане на зъби. Споделедяйки на чужди, нови усмивки, докато заедно ядяха сладоледа, който той им бе показал.
Нищо ли не е имало значение досега - повтаряше в познатия на посветените адски цикъл на рационалния, срещнал ирационалния хилеж. Отговор не трябваше, защото нищо особено не е имало никога. Само ако беше се усетил да изпробва споделедения интерес. Например като не беше (се) предлагал винаги, а оставяше на някой друг да (не) се сети за хайде на сладолед. Да беше отчитал какво му дават, а не какво му взимат - но интересът имаше уюта да бъде интересен заради самия себе си. Тих изверг, но ни водеше на сладолед - и да иска, нямаше какво да каже срещу тази диагноза.
Обратно на движението:
ОтговорИзтриванеТабелата на Магистралата за Край на София стои обърната назад към онова, което си отминал. Казва ти какво е зачеркнато. Други табели пък, зелени, ти казват какво те очаква. Не може да се каже, кои табели са по-добри, защото това, да – точно така деца – няма значение. Има значение обаче гледната точка на табелата, защото тя остава да гледа назад и може би има право да бъде песимист. И все пак знаете ли какво? – Вие ще забравите този вътрешен разговор мигновено, защото не сте табелата. И продължавате напред. И въпреки че си въобразявате, че си представяте какви са възгледите на една табела, сте си човек. Не може да се очаква да е по-добре да мислите като табела. И всичко останало. Все тая, именно защото няма значение.
Фéлис