моите истории се будят за живот
в сутрините на разговора с теб
още сънени се плашат от течението
било им е студено
в криогенната камера
питам се защо сега
къде са бляли
отговарят ми с история
затворили ги в камерата преди години
толкова много че дори не помня
кога и как съм ги преживял
затворени за да не избягат
защото са били богатство но
са звучали неудобно за
"актуалната политическа обстановка"
а аз съм щял да ги изпусна на безценица
само за да се съобразя със нея
представяш ли си що за разхищение
сега протягат зъзнеща ръка
зомбита от несподеленост
като ги приемеш те ще се превърнат
във бездомно куче пуснато вкъщи
ще повярват в твойто гостоприемство
ще изцеждат студа от жилите
ще отварят все по-широко клепачи
макар и бистрият им ум да знае
че те са те избрали
а ти си казваш я виж кученце забавно
не е забавно
щом историите се върнат в камерата
и никой друг не ще ги извади
като са без значение за настоящето
сякаш са табу и когато те няма
и те не съществуват
а не съм ли същият без теб
явно не явно не
толкова е обичайно
да прибираш кученца по занаят за малко
така смятам
в последните минути на тази история
след малко ще я замразят
и може никога да не разбера
че аз съм я живял
ако няма кой да я извади
но това е друга история
и нея няма да разкажа
Няма коментари:
Публикуване на коментар