Агонален манифест

ще дойдат ще питат
ще искат отчет
какво да им кажа

защо е така
защо не решава
защото за мен е
за тях е така
така без защо
и щом е така

остава ми само
натам да отмина

дори и с причина
причина от глина

и в тази картина
значение няма
дали съм живял
мигът е дошъл
пред него не става
с едно извинение
дълг да не плащам

народът ще чака

за чиста клоака

за светло във мрака

а тялото трака

и то душа носи

и щом се загледа

далеч от народа

от медиите злъчни

от всичко рутинно

ще мисли за свои

лични проблеми

макар че не бива

синдромът подбива

и някоя дива

е кривата нива

на която се жъне

фалшив диалог

твори!

дали?

твори!

уви...

и всичките диви

красиви лениви
сънливи и сиви
и други активи
са друго но не и магия

и нищо банално
не ще е фатално
само фантазия
по някоя аспазия
фикция болна
напук доброволна
не недостижима
не не не не достижима!
и пак диалози
няма магия!
дай докажи го!
няма магия!
и сам не си вярваш!
и сам не си вярваш
но как без магия
дълг да изпълниш
той като не пита
защо не решава
преди е изтрито
но там е преди
с каталога вреди
аварии беди
кой ще подреди
утре щом днес
изгубих интерес
към този процес
да трупам абсцес
боли да бъдеш
но трябва да бъдеш
"не искам трябва
трябва ли да искам"
рано сутрин
ще убия магията
само да стана

само да стана...

Един час по-рано

някой ще влезе след малко
ще пита защо сме малцина
ще кажем светът ни е малък
ще бъдем забавни лирични
а впрочем ще бъдем невзрачни
защото светът ни голям е
отделя ни с него хладилник
и цяла една архитектура
през която безпомощно крачим
в еднакви игри коловози
и дори като пишем поезия
сме винаги мудни обречени
езикът нас ни изрича
изреченията профили наши
не говорят за нас а за себе си
но някой това не разбира
някой е някъде там
защо да говорим тогава?

Стратегия

трябва да се науча да играя
с прецизните маневри
на хладната ти психика
в студ и жега
напреднал и наваксващ
да бъда винаги един и същ
във важната точка да бъда
безизразно хлапе
и ръката да не трепва
загуба печалба все едно
но как когато виждам чувствам
всяко чуждо кашляне е интересно
агресивните очи ме притесняват
и така нататък
как умееш да наблюдаваш
еуфория и разпад край теб
и да играеш по еднакъв начин
да има ранен на улицата
и първата ти мисъл да е
вина не нося вина не нося
но знаеш ли няма да стане
ще губя с психика но ще се боря
борбата ще е висшата превенция
срещу окаменялото сърце
защото ако загубя значи се случва
не е достойно за пречупване
за помъдряване насила
насочено наникъде
освен към още повече стени
непромокаеми за голямата победа
само защото може да се окаже
голяма загуба а това е опасно
нищо опасно няма освен
да не окажеш първа помощ
щом на улицата има ранен
спомни си го за другия път
ако пуснеш спомена през стените

A Lonely Story

хикс на двайсет години от град а
и игрек на трийсет и две от град б
ни гледат от квадратчета
от квадратността на своите визитки
косите и усмивките прибрани
хикс знае три езика но не спортува много
игрек е комуникативен и практичен
но има проблеми с теглото
всичко ще им бъде наред един ден
те говорят за "живота"
за общи факти и любопитни изключения
с които рекламират своята визитка
в редките случаи когато тя не стига
за да разберем всичко необходимо за тях
наясно са с формите на живот
дори не се запитват защо общуват
поне докато кафето е дълго
а репликите къси
лъжовният им преход
от форма към форма
е очакване за едно бъдеще
по безкрайно дългата линия
където не съществува нищо
а ти приказваш глупости
и вече не ми е уютно в петък следобед
напротив квадратчето се чупи
и смело заявявам на събрания
че съм на двайсет и две
и вярвам в ирелевантното
например да замерям хикс и игрек с торта
да разтварям букви думи изречения
да се задавям късам ризата си продължавам
да няма НИЩО вечно в мен
всеки миг да е абсолютното начало
обаче и двамата знаем
че като тръгнеш по графа
ще избереш отсрещния тротоар
просто и ясно като нашите визитки
останалото е литература

Истории-истерии-мистерии

моите истории се будят за живот
в сутрините на разговора с теб
още сънени се плашат от течението
било им е студено
в криогенната камера
питам се защо сега
къде са бляли
отговарят ми с история
затворили ги в камерата преди години
толкова много че дори не помня
кога и как съм ги преживял
затворени за да не избягат
защото са били богатство но
са звучали неудобно за
"актуалната политическа обстановка"
а аз съм щял да ги изпусна на безценица
само за да се съобразя със нея
представяш ли си що за разхищение
сега протягат зъзнеща ръка
зомбита от несподеленост
като ги приемеш те ще се превърнат
във бездомно куче пуснато вкъщи
ще повярват в твойто гостоприемство
ще изцеждат студа от жилите
ще отварят все по-широко клепачи
макар и бистрият им ум да знае
че те са те избрали
а ти си казваш я виж кученце забавно
не е забавно
щом историите се върнат в камерата
и никой друг не ще ги извади
като са без значение за настоящето
сякаш са табу и когато те няма
и те не съществуват
а не съм ли същият без теб
явно не явно не
толкова е обичайно
да прибираш кученца по занаят за малко
така смятам
в последните минути на тази история
след малко ще я замразят
и може никога да не разбера
че аз съм я живял
ако няма кой да я извади
но това е друга история
и нея няма да разкажа

Обрати на понеделника

Не, лошото не е, че са прави за твоя фалш. Лошото е, че мен не ме вълнува - и в същото време това е най-хубавото и жизнеутвърждаващо, да. Най-хубаво малката степен на фалш вътре в мен. Но тъкмо там е най-лошото - че няма по-хубаво в цялата история.

 

А може би хубавото е, че е толкова безнадеждно лошо? Иначе защо изобщо да бъде...

За лицевите опори на съдбата

ще ставаш безразлично силен
ще ставаш силно безразличен
ще ставаш но ще лягаш сам

Излъган, pt. 26

Хайде за сладолед - каза и го/я заведе към сладкарницата, където споделяха миговете на сладолед, както доскоро споделяха други мигове и други езикови игри. Сладко и сладостно, вкусно като споделед. Значи можеше да е нещо повече от набедения тих изверг, на чието обаждане винаги би отговорил, но дори не се замисляш да набереш. Интересно. Интерес. Inter-res. Стой, не мърдай - споделедяше без глас - задължен съм за компанията ти.

В по-късна конюнктура същият той бе разучил отговорите. Техника. ТЯХника, но без техничарство. Елементарна тактика на съобразителен, без нито щипка его и движения според чуждата потребност. Пък и бе приветлив. Сладкарниците отвориха вратите си широко за шербетен споделед. Интерес, уж вече безинтересен, но все така необходим. Сладко и сладостно, парализиран от щастлива изненада как сладкият момент е споделен. С какво го е заслужил?

Омаяното сърце тупкаше без съпротива, а доводите на съпротивата бяха детска игра на фона на неговата изпипана тактика на себеотрицателна усмивка. Стигаше някой вътрешен глас да попита защо с една конюнктура всичко се обърна. Споделедът ли е целта? Не беше ли той точно толкова сладък и сладостен и за другите, на които отговаряше прилежно педантично, само за да не се лиши от тях? Но защо да пита, аман от въпроси, няма да съм завършен, ако мъдростта ми не повели да не задавам повече въпроси - самодоволстваше той.

Стигна до момента, когато енергията от споделеда го направи причудливо еуфоричен - такива са споделедените флуиди. Тих изверг? Не, разбира се, та той знаеше отговорите и така държеше в плен десетки чужди усмивки. Тих изверг - извикаха обаче, щом понечи да опита сладолед с къри. Стига паника и тежки думи - отвърна, не ме ли познаваш, разбираш, ммм... обичаш? Този разговор дори не се проведе, защото тяхничните му умения бяха вече твърде технически издържани, за да тръгнеш срещу него. Затова - истимарската. С малко скърцане на зъби. Споделедяйки на чужди, нови усмивки, докато заедно ядяха сладоледа, който той им бе показал.

Нищо ли не е имало значение досега - повтаряше в познатия на посветените адски цикъл на рационалния, срещнал ирационалния хилеж. Отговор не трябваше, защото нищо особено не е имало никога. Само ако беше се усетил да изпробва споделедения интерес. Например като не беше (се) предлагал винаги, а оставяше на някой друг да (не) се сети за хайде на сладолед. Да беше отчитал какво му дават, а не какво му взимат - но интересът имаше уюта да бъде интересен заради самия себе си.  Тих изверг, но ни водеше на сладолед - и да иска, нямаше какво да каже срещу тази диагноза.

Дневни аватари

да те обсъждам - отровна ловкост
да те осъждам - наклонена плоскост
да те обговарям - почетна награда
да те заговарям - карнавал във ада
да те забравям - добре, но как
да те забавям - и после пак?

За вечната следа

дори и да ми конфискуват всичко
за подобренията ще съм живял
защото са били макар и да не бъдат