Болката води до необходимост от повече натоварване, което води до повече умора, а умората от своя страна - до по-ниска ефективност, която пък ражда безсмислие, а безсмислието - липса на мотивация, откъдето празнотата се увеличава прогресивно и единственият опит за спасение е с повече натоварване, отравящо позитивното отношение към нещата, които преди са натоварвали с удоволствие, защото изнасиленото общуване увеличава чувството за самота, изнасилената инициативност - чувството за апатия, а изнасиленият дълг - чувството за безотговорност, но всичко това е само началото, тъй като некрозата не се вълнува от опитите на клетката да се възстанови и често дегенерацията е по-бавна и продължителна, отколкото може да предположиш.
И всичко това - заради теб.
Няма коментари:
Публикуване на коментар