01 юни 2011

Ще изгоря

люшкам се из бездната с лозите
по теб - дълга изтъняла лоза
все по-дълго, все по-дълго...

нека:
стоим далеч от рохките стени
гмурнем се дълбоко до самата смърт
все по-дълбоко, все по-дълбоко...

лепкави неща ме лочат-точат
вдигат ме от пода
а замайването се сгъстява
все по-гъсто, все по-гъсто...

издърпай ме навън
не ме оставяй вътре
нека тъжната канавка да гори
все по-светло, все по-светло...

накрая обаче
аз ще изгоря
ще препирам
без да се науча
и ще изгоря
ще изгоря

сега съм сам
заклещен и изсмукан
завинаги във тъжната канавка
пулсираща, дълбока, изтъняла
не толкова мрачно, не толкова мрачно...

сега съм сам
заклещен и изсмукан
в дробовете шари на любовта
божията кръв - черна и антична
не толкова мрачно, не толкова мрачно...

накрая обаче
аз ще изгоря
ще препирам
без да се науча
и ще изгоря
ще изгоря

ще изгоря
ще изгоря

You are the long thin vine on which I swing across the Vine Abyss
Longer each time
Don't ever swing back to those firm sides
Let's hang so deep I die from this
Deeper each time, deeper each time

Viscous things are licking up, picking up
and vertigo, it thickens up
Thicker each time

Stretch me out, don't let me out
Let's set that sad pit ablaze
Brighter each time, brighter each time

However all this may turn
I'll burn
Never let up, never learn
I'll burn, I'll burn

Now I'm alone and stuck for good, sucked for good
In that deep-sea hair-thin tar pit where all vibes come from
It's not so dark, it's not so dark

Now I'm alone and stuck for good, sucked for good
Lungs filled with love's blackest and most ancient ichor
It's not so dark, it's not so dark

Няма коментари:

Публикуване на коментар