Видях те на първия ден, или по-скоро си въобразявах, че съм. Ти беше с някого и съвсем не напомняше на последния славен спомен. Кое е по-вярно - че твоето създаване бе прекалено завършено, за да те сбъркам, или че от самото начало съм градил върху илюзия? Кое е по-силно - желанието да те видя най-накрая или егоизмът да огледам себе си в твоето отражение? Срещах те случайно, питах за теб и дори бях готов да жертвам някое пиянство, за да обявя дългоочаквания шах. Ти обаче беше далеч, а аз бях скучаещ високоплатен мениджър, който играе на пасианс, така че срещата ни беше възможна, колкото онази между шевната машина и каквото там. Аз пък не съм машина, но не ми останаха много доводи да се защитя. Затова те търся - теб, и още повече момента, когато ще се престраша да дойда в кафенето и да поискам личната ти карта. А после - да се усмихна за пръв път, като разбера какъв точно цвят са очите ти.
Няма коментари:
Публикуване на коментар