За оправното братче

време дай да те прегърна
чудя се къде съм те загубил
а ти със сигурност било си някъде

Началост

първият е само пръв
веднъж са първите неща
и в множеството на едните
има място само за един
да идваше началото във края
щеше да е по-прегледно
а не да невнимаваме за миг
и цял живот да ходим със начало
началото очаква смелост
но смелост трупа се с начало
тъп абсурден параграф
патрони стреляни нахалост
жално е да бъдеш първа
първо първи но уви
първостта е факт а не оценка

край
отнесоха ги всички
идеи фантазии покриви
символните капитали
свързани с човека залиняват
свързани със никого са нищо
информация в матрица
но лични копия се правят лично
когато лично ги поискат ама не
когато лично ти поискаш да направиш
началото дори да е едно
след него няма нищо ново
а само невъзможни повторения
информацията не ще избяга
отивай да си я бракуваш
и обратно на пазара в нов формат

градя градя
и задобрявам
но следи остават и след пилинг
изтриват крайния ефект
многото следи изтриват
многото останали следи
и сега не знам с кого говориш
истеричен от история
паметник без памет
не защото няма а защото трябва
да има цел да цъфне памет
но целта била сега и тук
проблемът не е в антилогиката
а в антидисциплината
разпускам памет цел история
лека нощ и сън до вечност

Изкуствено естество

би било прекрасно ако можех
да го изрека като хирург
да го обкова в луксозна рамка
и да лепна със пискюл отгоре
да показвам по изложби
по награди като златен скалпел
и кръшни журналистки
да пипат деликатните ми рани
сред стиснати от скромност зъби
воюващ за правата на растенията
и други добродетелни дела
които просят за гласа ми
но не мога
затова говоря като пациент:
а
аа
аааааа
аааааааааааааааа

За злопаметното безпаметно

ще разберете за роденото от вас чудовище
не от дългите писма които не четете
а от самото него в ръст и тежест

Партида / Partida

в детството имаше цветни телевизори
сюжетите им бяха черно-бели
в центъра една любов
любов от филмите както се нарича
все едно не съществува друго
телевизорите обаче бяха и око
през което цветното проникваше
и дори приемникът не заглушаваше цвета
и рисковете на живото предаване
така понякога по-добрият губеше
логиката не празнуваше пияна
а спортисти горко плачеха
и по детски отмъстително
се радвахме на тази асиметрия
симетрията бе възможна значи
симетрия на свят и телевизор
и сега без телевизорите да са вече свят
свята си остава любовта от филмите
все едно не съществува друго
и по-добрият често загуби от нея
трупа и симетрията я няма
асиметрията е реална кръвожадна
детството си връща връщайки се
само че ние не сме деца

За а-ритмията

може би за крачката напред
е необходима малка спирка
но спирката ще е последна крачка

Ако решиш да ме минеш, Господи...

бих загинал днес
колко му е кучета загиват
и охлюви
които съм настъпвал във дъжда
и аз познавам малко
за безсмислието
не сте сами
и нямате монопол над знанието
що е то да си безсмислен
безсмислени циници
но стига вас
мисълта ми беше
няма да загивам защото
ще ме е срам да отида горе
да се видя с моите приятели
да поема дъх за равносметка
и да кажа
тя ми беше любовта на живота
ебати живота
чувам отсега

За прекъсването на непрекъснатия ред

измъчвай ме да придобия
законно правото да те убия
и свободен в кръв да продължа

Безпредметният въпрос

Кое да минава? Афектът ли? Той няма как да не мине тъкмо защото е афект. Тогава защо да питаме за него?

Какво остава, ако не е афект? Причината за афекта. Тя също няма как да мине, така както мигновените неща не минават - те се случват и унищожават със случването си. Заличаването на следите им е невъзможно. Потушаването - да, но всичко се потушава така или иначе, когато се потуши. Очевидността на това твърдение обезсмисля нарочния въпрос. 

Или може би въпросът е недовършен. Пита се всъщност "мина ли ти през съществото - през главата, сърцето ти..." Това минаване е много по-интересно и по неговата срочност и интензивност ярко се различаваме.

За сънната паранализа

защо се пише след като
ценното остава в задушаването
а след него няма нищо

За изневеряващата памет

пропуските отмъщават
за онзи прекален абсурден глад
когато алчност е издавал погледът

Между чарковете

понякога само понякога
антиматерията проглежда
и през тайника на другите възможни
уютът на задачите погива
могъща силата се лъже
че освен могъща е и здрава
крехка е и болна е обаче
буфонадата умаря със усмивки
но усмивката е от лекарства
и няма кой да забележи
че в тайника прибрали сме
другите възможни
другите възможни дишат