Хазарт, pt. 5

Демиан откликваше на простата любезност. Научен да бъде скромен или неопознал света по свой избор, той проповядваше екзотична, но увлекателна философия. А именно - че може да манипулираме както си искаме понятието за етика и ако си внушим, че простата любезност е висше благо, то щастието ни е осигурено вовеки. Демиан бъркаше в собствената си воля и вадеше онова, което му е нужно. Така той вършеше количества добро и получаваше малко, но достатъчно. И двете страни бяха доволни от подобна сделка.

Веднъж, навярно от скука или от връхлетял щурм на човещинка, на Демиан му бе връчено нещо повече от любезност. Признание, отдаденост или просто същинска, нерутинна благодарност. Досущ като коте в кошница пред вратата. Той се зачуди какво да я прави, но тъй като не можеше да си представи да изхвърли благодарността през прозореца, я прие и прегърна с леко подозрение. Хареса му неочаквано много. И не защото не знаеше или поне предполагаше какво е чувството, а защото се зачуди какво нередно е правил през годините, че да не получава винаги от същото. Ненадейно напъпилата чувствителност се облече с дрешката на неговия егоизъм и обратното. Дали това бе редно, Демиан не смееше да взима отношение, защото светът, който бе срещнал, не бе светът, за който бе конструирал своята теорема.

Оттогава Демиан никога повече не можеше да се примири с простата любезност. Раняваше се от всяка подобна и виждаше в нея отхвърляне, дори и да го увещаваха, че любезността е израз на признание, отдаденост или просто същинска, нерутинна благодарност. Волята на Демиан се оказа по-силна от него.

За задочните сблъсъци

накрая принципите ще победят статистиката

и никой няма да ги пита за борбата през годините

пък и те няма да искат да отговарят

За общественоопасната несподеленост

вярно и във война са страдали
но какво да правиш друго във война
а пред нас е свят нуждаещ се от тласък

За омагьосаното ехо

не раната а солта си /сладка сладка/
не безсънието а нефелността /фелна фелна/
не скуката а Скуката /интересна до припадък/

Изплашеният потребител

Страхува се да каже, че има по-дребни пари, когато го питат, защото ще го заподозрат, че нарочно не ги е дал от самото начало.

Страхува се да стои по-малко от пет минути в един магазин, защото са го поздравили, а и са положили толкова труд, че не върви да го удостоиш с по-малко от пет минути.

Страхува се да вземе Айн Ранд в книжарницата, защото ще си кажат - чак сега ли стигна до нея.

Страхува се да запази по телефона час при фризьора на съседната пряка, защото ще си помислят - толкова ли не може да дойде през една пряка, а ползва телефон.

Страхува се да си вземе повече от една вещ, когато смята, че е нацелил вещта, защото ще изтрие специалността й. От друга страна, се страхува да се връща вкъщи с една вещ, когато е тръгнал на сериозен лов, защото това го прави капризен и неблагодарен в неговите очи.

Въпрос - кога ще умре или поне оплешивее?

За постулирането на постулатите

както живият живот заварва "знанията" ти неподготвени
така идеята за жертва разгромява
"безкористното" многосиспециален