За момента след кладата

остава чуденка кое е лошото
че имало е за кого да умирам
или че нямало е за какво

Размествания

толкова увлекателно видение
че да забравиш че се лъжеш
толкова болезнена илюзия
че отвъд видението да не виждаш
толкова признание към легендата
че да не забележиш как ще стане
винаги някъде другаде но не и тук
но защо е тук ако не за другаде

За неподозираните разходки

пуста гравитация разбра ли
слаба си защото се разпръскваш
в измеренията на моето въображение

Към Х.Б.: прелюдия :

като порасна
мечтата ми е да съм като теб
всъщност като теб съм
но не знаят още
не са ме забелязали
нито теб са те
наблюдават ли ни
ще узнаят интересните неща
масата ще придобие смисъл
мечтая да узная че съм теб

За мимо-летното мимо волята

красивите моменти съзидавам
красивите моменти да забравя
от изпаренията да се храня

За еволюцията на гласните

след удължено еее
идва категорично и
за о дори не се и споменава

Инат?

вярвай на човека с паметта

ти не беше ли човек без памет

защо тогава бъдещето ти да се влияе

от минало което не запомняш

ще го блъснеш и ще литне бързо

а човекът с паметта ще страда

но точно той не се страхува

макар и сложен най-накрая

и той ще преклони глава

пред това че щом умрем умираме

и край със страховете сложни

За принципа на нео-предел(е)ността

не правиш ли каквото искаш
правиш всичко друго което искаш
и каквото става на парчета

Някои от струните

щом умра на тридесет и осем
ще има буря от рецензии
рубрики които мърдат
сметките ще тегнат
неразчистени и тежки
момченце и момиченце ще бдят
с чисто бели дрехи и ще баят
учудването ще е кратко но могъщо
оплакването точно наобратно
дълго и протяжно ще е то
някой ще сънува сън
друг ще го забрави
миналото ще приветства
бъдещата дупка от пространство
скици ще се веят от витрини
макар рождение и смърт
да не съвпадат по годишнини
наградата на младия дух
ще е наказание задето
не е способен да остарее
болестта ще бъде екзотична
нещо с кости, кръв и кожа
в последния момент
някак ще ми е нередно
и ще завещавам напосоки
жалко че няма да ме чуят
всичко това ще изчезне мистериозно
щом умра на сто и осемнайсет

За неудобните въпроси

не забравяй
че ще питат
а тя с какво пък е специалнa

Изненадата

превалени крепости
рухнали колони
нямаше вече заптиета
изненадата не беше в гръб
а отвътре
но флангът бе открит
и внуците на заптиетата
записаха имената си
връз предателския куршум
децата имаха кого да мразят
изненадата обаче бе отвътре
стискаш за фригидност
да раняват челюстта но не сърцето
и така сърцето на съхранение
даваш и така го губиш
от родени да го пазят
заптиетата са родени да убиват
изненадата не беше в гръб