Breathe

Project Dostoevski е една чудесна книга. Усещането за чудесност бих сравнил с напълно естествената чудесност от дишането. Вдишаш и издишаш. Концентрирано поемаш живот в себе си и после литваш освободен. Тази диалектика е чудесна. Завършена е. Ето как се превъплъщава в нашия случай.

Вдишваш чрез умозаключенията от общ и още по-общ характер и издишваш чрез почти инфантилно непринудения диалог. В някое друго измерение слабият двойник на Project-а би постъпил по обратния начин - би закрил рехавите умозаключения с деепричастия, конюнктиви и конюнктивити. Крачката от онова, което мъгляво се нарича "ърбън", и кенефното не може да се обясни, но се развива по интуиция с помощта на четива като това.

Вдишваш чрез навързаната по танцувално сложна структура (стъпка А - стъпка Б - стъпка В - стъпка В - стъпка Б - стъпка А и т.н.) и издишваш чрез брутално пародийните преходи между стъпките, след които си мислиш "е що па да не се случи сега това, ей така, без никаква логика", а малко по-късно - "хмм, това не беше ли споменато последно преди шейсет страници" и съвсем по-късно "абе, това не знам как се случи, ама си е баш на мястото". В другото измерение бихме очаквали по-скоро да се влачим от сцена към сцена с глави, а главите да не се различават помежду си. А колкото и да сме умни, трябва си и екшън, мамка му.

Вдишваш чрез внимателно изчислените трикове и безкрайните провокации към интелекта и издишваш в редките, но най-ценни в цялата книга лирически отклонения, когато право в очите получаваш отговорите, които си търсил, щом си си взел Project-а. (Предполага се, че щом си я взел, значи не си случаен, а фактът, че самият автор мисли по същия начин през цялото време, ласкае силно суетата ти.) Отговори за вината на всеки, за невъзможния изход от Системата, за нашествието на ГМО-тата. Колкото и да сме умни, трябва да се разбира какво искаме да кажем. И да бъдем не само професионалисти с изтънчен стил, богат речник и замечтано обречен вид, но и хора, понякога.

И като стана дума за това колко сме умни, най-логичната и навярно единствена целесъобразна мярка на умния човек сред нашествието на ГМО-та, е да свие рамене. Свиваш рамене и запазваш поне скромното си битие в твоята си издълбана с много болка дупка в Системата. Project Dostoevski дава надежда, че има живот за умните и отвъд свиването на рамене. Нужно е само да не свиваш паралелно и чувствителността си. Ако всеки от нас се научи да наблюдава абсурда с подобна поразителна прецизност, самотата ни ще бъде по-малко самота. И Системата ще бъде по-малко Система.

Ако пък сте се смяли достатъчно на тази книга, успехът й е не по-малко гарантиран.

Да придизвикаш или да ни придизвикаш?

И да не сте чували за Бергман и неговите три олимпийски медала в кърлинга, то поне сте наясно със староанглийската поговорка On a nude abdomen, a couple of pistols /известна у нас като "На гол тумбак, чифте пищови"/.

Също така се надявам да сте наясно, че не всички черно-бели филми включват задължително мустакат скитник с бомбе, който бяга от кредиторите си. Някои черно-бели филми даже говорят. Един задължителен такъв явно по погрешка е качен на известен сайт за разпространение на съдържание със съмнителни авторски права. А както знаем от евреите, нищо добро не остава ненаказано. В нашия случай - некоментирано. Воала.

Скучна безсмислица (тъпня) на болен мозък с претенции да е велик и неповторим.
Те затова не върви Светът на добре. Защото за "гениални" произведения ни пробутват изцяло негативни и умопобъркани ментални продукти.

Скучна безсмислица (тъпня) звучи почти като Българска работническа партия (комунисти). Но по-важното е, че въпросният Потребител (да не се бърка с "потребител") говори с увереност, с която би посегнал към червения бутон, сякаш си взима бира от хладилника. Ясно му е защо "Светът" не върви на добре, ясно му е кой е и за какво се бори Бергман, освен да го питаме дали да дигаме или сваляме данъците? Или направо да пробваме с "Кой уби Лора Палмър?" Аз все пак ще действам предпазливо и бих го питал само какво ще рече да си едновременно умопобъркан и ментален? Във всеки случай е нещо негативно (отрицателно).

Боже господи който ми каже, че този сюжет е готин може да ходи да се причака в тъмното и да се самогръмне с нож! Да придизвикаш смъртта на партия шах хахахахахахахаха ОМГГГГГГГГГТози филм тук е пълна олигофрения. Претенциозно говорене, колко сме възвисени...

Тук ставаме свидетели на най-трудно квалифицируемото престъпление на квадратен метър текст. Ако имаше малко справедливост, въпросният "подбудител" би трябвало да отговаря как така в едно изречение проповядва едновременно изнудване, убийство с огнестрелно оръжие, извършено всъщност с хладно такова, самоубийство, неграмотност и тежко престъпление срещу здравия разум?! Макар че за по-кратко ме придизвиква да си кажа: ОМГГГГГГГГГГГГГГГГ...

Това, че сме заобиколени от чалга и селското поведение на мнозина автоматично провокира у други да застанат на точно обратната страна, не е философия. Това е отровен снобизъм водещ до гадни психопатски дела, извършени от хора, отдавна изгубили себе си, неразличаващи истинското от фалша...

Напрежението се покачва право пропорционално със злините, извършени от тази иначе скучна безсмислена олигофрения. Сега разбираме, че през 50-те години Швеция е била обзета от чалга мания, а младият Бергман, гледайки местната Планетасон и кълчещите се Ана-Мария, Йохана и Грета, се натровил със снобизъм. Не подозирах за токсичността на снобизма, но се досещам на кои познати ще кажа да не ядат гъби тия дни... Иначе ще вземат да ме изнасилят. Или дори по-лошо: ще ме завържат да чета коментари за филмите на Бергман!

Незнам как можете да кажете че ви харесва човек в чиито филми действието се развива в 1 стая и двама най- много трима човека си говорят и не става абсолутно нищо.

Абсолутна истуина! Този симпатяга е предполагаемият създател на IMDB. Как иначе да си обясним, че побира сюжета на има-няма 65 филма в едно изречение и в две, най-много три думи?? Пък макар и да не казва абсолутно нищо, важното е, че е силно изнервен от извратените психопатски (копрофилски?) отклонения на режисьора, важното е, че си има мнение, което изказва с намерението всички да се впечатлят и съобразят. Което вече никак не е за майтап - по-скоро отправям към вас призив да ми отговорите защо хората, които най-малко слушат другите, имат най-силна нужда да се натопорчат пред тях? Дали става дума за запълване на празнота или непременно трябва да търсим отминала травма? Пледоарията обаче не приключва. Аргументите са железни.

Това межо другото е нормално за него -- Той си е Швед /северената част/- страната с най- много самоубийства в целия свят.

Когато напуснеш сферата на ташака и тръгнеш да размишляваш върху собствената си глупост, губиш последната ти останала крепост на "невинното объркване". "Шведският комплекс" в случая намирисва на някогашните попържни на Томето Русев, че шведите са 87 % травестити, които гледат само хокей и не се вълнуват дори и от него. А това от своя страна намирисва на бял лист хартия, върху който е написано "Аз съм олигофрен" и който е пуснат на гигантска копирна машина. Не е много възвисено, съгласете се.

пп Оригиналният правопис на коментарите е запазен.

Универсалното донорство на егото

Безкръвната революция може да е плод единствено на его. Не че егото е способно само на безкръвни революции, даже процентно би следвало да си наложи мораториум за векове напред. Обаче нищо друго не е годно да бъде чуждо тяло в сърцето на живота така, както егото. Бидейки чуждо тяло, то носи потентността на промяната, на възраст не повече от тридесет, напъпила, възпитавана далеч от мръсния кабинетен въздух. Бидейки делегирано в сърцето на живота, егото получава мандат за революция. Оказва се, че решението да подариш властта на едно его варира от най-глупавата постъпка до единствения възможен ход в състояние на динамично кръжаща около оста си посредственост.

Революцията изисква лудост. Но лудостта на революцията изисква нормалност, тъй както и най-върлото пиянство изисква да ти прищракне поне за момент къде живееш. Решението: лудееш на страничното игрище, но чуват тътена ти на основното. Замеряш с кал от високия самотен склон право към събора на Рожен. Вярвам, че назобеното его е всъщност една пакостлива версия на аутизма и всеки, който върши революции под контрола на егото си, е умствено болен до степен да не осъзнава най-примитивния факт на битието си като лидер - това, че системата винаги ще те победи. И понеже системата е снопче от логика, тя рухва не от центростремителните движения, които отблъсква с лекота, а от центробежните, които бягат по посока на новата система. Още едно сравнение ми идва наум - щом понеча да изговоря нещо с идеята то да "срине" другия, обикновено не съумявам дори в трансфера мисъл - език. Личните революции настъпват не когато преминеш от незнанието в знание, нито когато преминеш от знанието в очевидност (това е еволюция), а когато преминеш от незнанието направо в очевидност.

И накрая, извадете егото от картината и си помислете дали не бихте повярвали в материализма? Няма да ви посочвам, вие си знаете...

Wenn Das Dasein 'eigentlich' ist, ist das eine existentielle Modifikation des Man.

Молив, кламер и тупалка

Заглавие като за басня, нали? Романтиката на басните днес обаче е в логовете, както казваше моят добър приятел Ран Босилек. Взирането в хисторитата е едно от най-енергоемките занимания, и то не толкова, защото е времеемко редом с енергоемкостта си, а защото изкушението да си припомниш всички обстоятелства около събитието и човека отсреща е неустоимо и превръща мозъчната кора в добродушен карфиол. Примерно. И така, днес стигнахме до:

vogelfrei, 2/22/2008 6:28:44 PM:
какво да ти нося днес

ххххх, 6:29:41 PM:
молив, кламер и тупалка за килими

vogelfrei, 6:30:37 PM:
хаха

vogelfrei, 6:30:43 PM:
защо кламер:)

ххххх, 6:31:21 PM:
за да си го разплета и да си извадя окото :)

vogelfrei, 6:32:21 PM:
ахахах

vogelfrei, 6:33:10 PM:
как може да приказваш такива гадости :)

ххххх, 6:33:48 PM:
и после с тупалката да се довърша :)

vogelfrei, 6:33:56 PM:
защо :)

ххххх, 6:34:11 PM:
ми щото съм много зле
което ще напиша преди това с молива :)

vogelfrei, 6:34:21 PM:
ахахаха

vogelfrei, 6:34:33 PM:
защо да си зле :)))

ххххх, 6:35:36 PM:
ми щото съм си извадила окото с кламер

vogelfrei, 6:35:48 PM:
е не си го вади?

ххххх, 6:36:00 PM:
е не мога

vogelfrei, 6:36:07 PM:
що

ххххх, 6:36:18 PM:
щото съм много зле :)

vogelfrei, 6:37:03 PM:
е не бъди много зле? :)

ххххх, 6:37:23 PM:
ок :)

vogelfrei, 6:37:31 PM:
оправи ли се?:)

ххххх, 6:38:29 PM:
ми да, кво да правя

vogelfrei, 6:39:07 PM:
значи нищо няма да ти нося :)

ххххх, 6:39:17 PM:
мрън

vogelfrei, 6:39:27 PM:
защо мрънкаш :)))

ххххх, 6:39:37 PM:
ми ок, щом нищо не заслужавам

Да заповяда Борхес! И да открие откъде извира и къде се влива тази поучителна история за фън-шуя (тайнствения избор на предмети), харакирито (самонараняването) и стоическото примирение със света. Само внимавайте с четенето по диагонал, отвътре навън и пресичането на третите букви от всяка втора реплика - или поне не ги практикувайте, докато сте сами вкъщи и е тъмно. Ку!

Брак по сметка

Твърде много се дискутира ролята на ГЕРБ като отдушник на негативизма от досегашните управляващи, като събирателно за рейтинга на Борисов и т.н. А се забравя за една не по-малко определяща черта на партията, която за разлика от култа към личността и протестния вот е малко по-особено и дори полезно явление.

Става дума, че между ГЕРБ и дясното съществува един перфектен брак по сметка, чиято реализация може да бъде записана в учебниците по конституционализъм. Още тук отварям една скоба, че под "дясно" се разбира не дясна политика (такава към момента не може да бъде разграничена, а дори да може, не е възможно да се фиксират нейни носители), а за дясното като философия - философия на бачкане, максимална независимост и зачитане на обективните неравенства между хората. Колкото и нагло БСП да откраднаха идеите на СДС и колкото и европейски флагчета да размахват сега, тези "постулати" на дясното няма как да вземат, защото те са въпрос не само на зазубрени фрази и политика под крилото на Брюксел, а и на възпитание, разбиране за живота и прочие.

Неведнъж съм смятал, че най-реалистичният и най-идеалистичен в същото време строй е онзи, при който народът доброволно отдава властта на елита. У нас това най-накрая може да се случи чрез преходното звено на Борисов. Народът избира един от себе си - Пожарникаря, а той от своя страна доверява управлението на подбрани хора, в чиято работа не се меси. Стига да се въздържа от намеса, това действително ще се превърне в най-съвършената формула за нашето общество. Десните получават легитимация от представителя на своя суверен, а представителят на народа използва тяхната компетентност, за да си приписва заслуги. Защото, каквото и да си говорим, хора като Дянков и Боев никога не биха били избрани без гласовете на бакшишите персонално за Борисов. И пак каквото и да си говорим, евентуалните успехи на кабинета ще се впишат по-скоро на личната сметка на Борисов.

Ако трябваше да избираме хипотетично личност за длъжността министър на икономиката, ние сигурно щяхме да заложим на Румен Овчаров. Просто защото е име и дори ние, които знаем колко струва, бихме се чувствали сигурно сред него. Наш човек е. А един Дянков не би бил избран, защото веднага ще го погнат, че "е твърде чист и не знае каква е мръсотия тука" и "хубаво говори, ама май не е наясно у нас как стоят нещата". Сами си просим порочността на политиците и единственият начин да вкараме елита във властта е чрез опосредстващото "народняшко" звено.

Вероятно помните великолепните кандидатури на Гаврийски и Мартин Заимов за кмет на столицата. Защо не ги избраха? Защо синя София не гласува за тях? Защото първо, Костов бил зад тях и защото били твърде далеч от реалността, единият живеел с майка си (втф?), другият пък не можел да се изразява пред публика (затова си заслужихме отлично говорещия Сергей Станишев, хак да ни е). Сега мечтата на най-мислещите, но за съжаление, вечно наблюдаващи българи е на път да се реализира - мечтата на хората от ИПИ, на "Отворено общество", на различни неправителствени организации, на кръга "Капитал". Мечтата да има ясни мерки и много, много работа за осъществяването им. Сигурен съм, че мнозина от тези хора биха се ориентирали към Синята коалиция, но знаейки, че сините се свързват единствено с "крадливия Костов" това би пратило усилията им на вятъра. А усилията им е време да дадат резултат.

Синьото в момента се представлява от - заслужено или незаслужено, това е положението - компрометирания Костов и апаратните игрички и опърпаната реалност в СДС. И колкото и политики да измислят от Синята коалиция, таванът им е твърде нисък. Затова Борисов се появи в точния момент като магнит, а пък дясното се появи в точния момент, за да го "облече" в политическа нормалност. Разбира се, че ако например левицата у нас беше закъсала и разцепена, а десницата - силна и управляваща през по-голямата част от прехода, то Борисов щеше да яхне "лявата" идея и да замени дясното говорене на "частника" с ляво говорене за уроците от бай Тошо, социалната политика на Столична община и тъй нататък. Но ние не можем да го виним за това, след като така или иначе дясно и ляво са извинения, за да не четем програми и да не се вълнуваме какво реално се върши от политиците.

Важното е самият Борисов да не забрави, че той има нужда от дясното не по-малко, отколкото дясното от него. Боя се, че при евентуален успех би го забравил с лека ръка. Това е рискът при брака по сметка. Възможностите обаче са повече - защото, както вече казах, проблемите в момента са хем достатъчно явни и наболели, за да доведат до силна подкрепа при решаването им, хем една голяма част не изискват нищо повече от най-обикновено дясно мислене. Такова, за което дори и Борисов знае достатъчно.

Общество на шубето

Щом бръкнем в родната кутия на Пандора, предварително сме си наумили, че ще открием едно от двете: корупция или некадърност. При това първото е категорично привилигеровано. Хм, дали? Струва ми се, че тази оценка произлиза от ирационални, а не от рационални съображения. Ако беше рационално, нямаше да привилигероваме по-трудното за осъществяване, по-ограничено като приложно поле и по-съвършено в еволюционен план явление. Но това е отделен въпрос.

Корупция и некадърност има навсякъде. Тук били в по-широки граници. Окей, но не е сериозно да смятаме, че глобалността на двете се дължи единствено на типичното у тях. Тоест, корупцията не е толкова силна заради хората, които искат да "гепят", нито некадърността е толкова силна заради хората, които просто не "зацепват". Факт е, че колкото повече се отдалечаваме от периферията и вървим към центъра на властта, толкова повече негепващи и зацепващи се намират. Както и се увеличава контролът върху тях. Доказано е, че един порок, ако ще да е безумно разрастнал се, би могъл да се срине за някакви секунди при наличие на алтернатива и енергия за реализирането й. Десети ноември доказа поне това, ако не друго. Защо тогава пороците корупция и некадърност не се изчистват от дневния ни ред? И защо дори и контролиращите потъват в пороците, които са призвани да контролират?

Представете си следната ситуация. Питат ви нещо, очевидно важно, разчитат на вас. Дори и да сте сигурни, ще се замислите добре, защото върху вас лежи отговорност за нечие (не)знание, което ще бъде мултиплицирано и върху събеседниците на питащия. Ще си кажете - абе, една грешка да направя и после АЗ ще бъда оправдание за поколенията и моите действия ще се запишат веднъж завинаги като първопричинител на каквото ще се случва. А там, където не е възможно да си винаги безгрешен, такива съмнения ще се появяват дори и в случаи на увереност, защото частната психоза вдига и общото ниво на психозата. Накратко, ако от едно ваше действие се изисква да промените нещата или да запазите статуквото, везните винаги ще клонят към запазването.

Корупцията и некадърност са частни случаи на липса на смелост и, обикновено принудително наложено, късогледство. В такъв смисъл, да, навсякъде има корупция и некадърност, но навсякъде има и малък елит от хора с визия, който не само отразява текущите проблеми, но и изкоренява тези проблеми. У нас тези хора са критично малцинство. Хора, които не наемат линейки да бдят по пътищата, а знаят къде и как да построят качествени пътища. Които не потвърждават решенията на другите власти като подразбиращо се правилни, ами защитават интереса на своята власт. Които са не просто запознати с наличното, но са запазили автентичния поглед над него.

Това последното обаче изисква смелост.

maudlin of the Well - Part Second

Трансцендентност. Дума с три значения, производна. За първи път описва тръпката да признаеш пред себе си, че съществува нещо отвъд познанието ти и това нещо не е непременно Бог. Хегелианството бързо отвръща, че щом напипваш границата, напипваш и онова, което е отвъд нея, иначе е нямало да теглиш границата там, където си я изтеглил. Музиката оборва хегелианството. maudlin of the Well оборват концепцията, че трансцендентното не съществува, защото слушането на Part Second отрича необходимостта от всякаква граница. Вместо това получаваш тревожното усещане, че не знаеш къде почва и къде завършва този албум. Пристигнал отвеки – ще бъде навсякъде. В моменти на най-абстрактно учудване от света – да кажем, когато се вгледаме в огледалото на зазоряване и не можем да познаем човека отсреща – изпитваме същото: човъркане, че отвъд очевидното има толкова много, но ние не знаем нищо за него. В музиката тази трансцендентност се появява, когато тревожността ти проговори, че чутото не може да е продукт на чисто човешка обработка и самата музика сякаш е подала жокери какво да се прави с нея. Или пък, на чисто физическо ниво, когато ти увисне мандибулата, а сетивата ти изнамерят чутите мелодии в тракането на каруцата под терасата. Завръщането на единствената група, за която епитетът „авангард” идва от само себе си, е много повече от завръщане на някоя произволна група. Това е захващане на юздите и преместване на невидимата граница на музиката с няколко вечности напред.