Показват се публикациите с етикет музика. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет музика. Показване на всички публикации
07 ноември 2012
25 септември 2012
08 май 2012
26 септември 2011
Цялото е неправилното
По принцип не публикувам мюзик-рилейтид писания тук. Този път по изключение ще го направя. :)
Tuxedomoon
Tuxedomoon
01 юни 2011
Ще изгоря
люшкам се из бездната с лозите
по теб - дълга изтъняла лоза
все по-дълго, все по-дълго...
нека:
стоим далеч от рохките стени
гмурнем се дълбоко до самата смърт
все по-дълбоко, все по-дълбоко...
лепкави неща ме лочат-точат
вдигат ме от пода
а замайването се сгъстява
все по-гъсто, все по-гъсто...
издърпай ме навън
не ме оставяй вътре
нека тъжната канавка да гори
все по-светло, все по-светло...
накрая обаче
аз ще изгоря
ще препирам
без да се науча
и ще изгоря
ще изгоря
сега съм сам
заклещен и изсмукан
завинаги във тъжната канавка
пулсираща, дълбока, изтъняла
не толкова мрачно, не толкова мрачно...
сега съм сам
заклещен и изсмуканв дробовете шари на любовта
божията кръв - черна и антична
не толкова мрачно, не толкова мрачно...
накрая обаче
аз ще изгоря
ще препирам
без да се науча
и ще изгоря
ще изгоря
ще изгоря
ще изгоря
You are the long thin vine on which I swing across the Vine Abyss
Longer each time
Don't ever swing back to those firm sides
Let's hang so deep I die from this
Deeper each time, deeper each time
Viscous things are licking up, picking up
and vertigo, it thickens up
Thicker each time
Stretch me out, don't let me out
Let's set that sad pit ablaze
Brighter each time, brighter each time
However all this may turn
I'll burn
Never let up, never learn
I'll burn, I'll burn
Now I'm alone and stuck for good, sucked for good
In that deep-sea hair-thin tar pit where all vibes come from
It's not so dark, it's not so dark
Now I'm alone and stuck for good, sucked for good
Lungs filled with love's blackest and most ancient ichor
It's not so dark, it's not so dark
Longer each time
Don't ever swing back to those firm sides
Let's hang so deep I die from this
Deeper each time, deeper each time
Viscous things are licking up, picking up
and vertigo, it thickens up
Thicker each time
Stretch me out, don't let me out
Let's set that sad pit ablaze
Brighter each time, brighter each time
However all this may turn
I'll burn
Never let up, never learn
I'll burn, I'll burn
Now I'm alone and stuck for good, sucked for good
In that deep-sea hair-thin tar pit where all vibes come from
It's not so dark, it's not so dark
Now I'm alone and stuck for good, sucked for good
Lungs filled with love's blackest and most ancient ichor
It's not so dark, it's not so dark
14 октомври 2010
Elend – Winds Devouring Men
Има албуми музикални еквиваленти на кутията на Пандора – отначало ни пленяват със загадъчността си, а след това, треперещи от нетърпение, се гмуркаме да ги опознаем и без да искаме пускаме разрушителната им мощ право в сърцето си. Тези тук не случайно са се нарекли на немската дума за „мизерия”, защото в композициите си въплъщават нещо далеч по-очарователно от това просто да ти харесат звуците на сетивно ниво, но и нещо в същото време твърде коварно – музиката им не просто опива, тя отвежда в един различен свят, но билетът е еднопосочен. А светът като всичко невиждано досега е интересен в началото, впоследствие хипнотизиращ, а накрая взима много повече, отколкото може да даде. Пристрастява, само за да изнасили. Изнасилване е точната дума и тя прозира измежду всичките иначе изрядни оркестрации и привидната меланхолична Dead Can Dance-атмосфера. Защото вселената на албума се състои от безнадеждни пътешественици, готови на всичко да видят морето да разцъфне пред очите им поне веднъж. Притчи за времена, за които не може да се говори исторически, а само митологически – за това как ядеш от себе си и продължаваш търсенето на неясния Идеал, а щом си въобразиш, че си го намерил, мигом се разочароваш и потъваш в ново многогодишно униние някъде из Океана. По-драматичен от есхилова трагедия, по-сериозен от олимпийски бог, по-амбициозен от античен подвиг, Winds Devouring Men не просто е безумен анахронизъм – той е готов да изтрие хиляди години човешка история, след което да изяде себе си и да продължи напред: към неясния Идеал…
05 август 2010
Пораснала история
Не мърдай, докато пробождам
дрехата ти със чаровно цвете,
а донеси единственото нещо,
което липсва във момента -
чашата ми с питие.
Да се вържа с връзка мога и самичък.
Ето, вързан съм. Обвързан също.
Как така пък се получи?
Нали разбираш, че сме жалки?
С юношеските вярвания,
оттекв-оттекв-оттекващи през семейния балкон?
Уморени, но на тръни -
млади хора, а останки.
Ела се скрий през зимно време,
да спим със дрехите в очакване на края.
А също - да обгрижваме уредбата,
която си припява за изгубени любови -
нейни, а защо пък не и наши?
Ето, вързан съм. Обвързан също.
Как така пък се получи?
Хайде, нека скрием се с протеста
зад дивана във очакване да дойдат,
във ден различен, но еднакъв с този.
Ще се заключим и ще стареем дружно,
ще чакаме да ни намерят,
ще слушаме какво ни учат от екрана
и ще учим с розовите очила,
далеч от тъжния нерозов свят.
Така че - стига, не унивай,
ние сме добре, светът е хубав,
красиви сме, ухаеме приятно
и всичко ще ни е наред.
The National - Apartment Story
Be still for a second while I try and try to pin your flowers on
La, la, la, la, la
Can you carry my drink? I have everything else
I can tie my tie all by myself
I'm getting tied, I'm forgetting why
Oh, we're so disarming, darling, everything we did believe
Is diving, diving, diving, diving off the balcony
Tired and wired, we ruin too easy
Sleep in our clothes and wait for winter to leave
Hold ourselves together
With our arms around the stereo for hours
La, la, la, la, la, la, la, la
While it sings to itself or whatever it does
When it sings to itself of its long lost loves
I'm getting tied, I'm forgetting why
Tired and wired, we ruin too easy
Sleep in our clothes and wait for winter to leave
And I'll be with you, behind the couch
When they come on a different day, just like this one
We'll stay inside till somebody finds us
Do whatever the TV tells us
Stay inside our rosy-minded fuzz for days
We'll stay inside till somebody finds us
Do whatever the TV tells us
Stay inside our rosy-minded fuzz
So worry not, all things are well
We'll be alright, we have our looks and perfume
Stay inside till somebody finds us
Do whatever the TV tells us
Stay inside our rosy-minded fuzz
So worry not, all things are well
We'll be alright, we have our looks and perfume on
28 май 2010
Цитатът на деня
Да ти призная, вече не пиша музика по този начин. Няма да го наричам евтин трик, но си е тъкмо евтин трик – в песента има методи, които улесняват крайния ефект. Знаеш, че правим абстрактна музика и изведнъж чуваш нещо, което е лесно да се направи, така че да впечатли другите – с постепенното изкачване на мелодията, с динамиката, с цялата си композиционна обяснителност. Това впечатлява лесно. Нали си гледал Амадеус? Моментът, когато Салиери е придворният композитор, а Моцарт е все още млад и неизвестен. Щом Салиери удари последния акорд от операта си, той го прави с патос, тържествено, и хората се радват много. Но когато Моцарт завършва операта си по-изтънчено и двусмислено, хората не знаят какво да кажат – и след някакви си двеста години те вече смятат Моцарт за най-великия композитор на своето време. Лесно е да си бърз, шумен и драматичен на финала, по-трудното е да не се изкушаваш от такива номера.
19 май 2010
А с тях - и ние
С кожа, изтъняла и намачкана,
с кокали, оголени издайнически,
подгонени от движения нервни,
напъпили от горски пещери
а също - и от ведри небеса,
разбихме се в земята.
Годините изтекоха, а с тях - и ние,
но съпротива ще има и ще бъде раздадена.
Ще бъде раздадена.
Isis се разпаднаха. На мен ми е много тъжно. Ще се опитам да смекча трагедията, напираща от сутринта насам.
Тъжно ми е, защото слушайки ги, виждах смисъла на цялата работа - крещиш високо, за да видиш дали някой ще си познае душата по крясъците. И като видиш, че това става, как да не продължиш? Е, аз бях един от онези, които усещаха, че някъде в стратосферата душата ми намира своя ритъм в тяхната музика. И когато този ритъм трябва да прекъсне, мъката има космически размери - и буквално, и преносно. Да, те знаят по-добре, хубаво е да се откажеш на върха и прочие, но кажете това на душата ми. Тя не вярва, че Isis нямаше накъде да отидат тепърва. И си иска обратно галактиката, която сега й отнемат.
Винаги съм плакал само за хора, които умират в момент, когато имат какво още да дадат. Знам, че е донякъде безчовечно, но животът без смисъл така и не ми се... осмисли като концепция. Светът е свръхчувствителна и наранена прелъстителка, която никога няма да захрани сантимент дори към един от своите любовници, само защото пази скъпи спомени от него. И ако любовта е толкова важна за нас, то е, защото самият свят с неговите оръжия на име логика, актуалност, забрава не ни осигурява най-важното качество на любовта - спокойствието, че не бива да се доказваш постоянно като пред съд. Е, Isis свалиха прелъстителката и съществуването им носеше смисъл. Този смисъл беше дотолкова интензивен, че още не мога да повярвам как са успели да постигнат такава дълбочина на мисълта, без нито за момент да отнемат от емоционалността. Сега имам цялото възможно време да се чудя, но сякаш вече никой не пита изобщо...
Освен това е ужасно да четеш признанието им, че разпадането не е плод на събитие, а на дълго отлаган процес - вътре в сърцето на един от най-задружните и трудолюбиви колективи някога. Колектив, който никога не е показвал и белег на съмнение относно своята непробиваемост, и който не е сменял никога членове за близо 15 години. Тогава какво? Ами, нищо. Просто нещата в един момент са спряли да се случват. И фактът, че синдромът на вселенското омръзване е покосил една толкова здрава група, може само да отчайва и демотивира за всяко наше бъдещо действие. Как да не плачеш пред гледката на хора, довели мечтите си до неподозирани хоризонти, хора, проникнали в метафизиката на музиката, които ако им кажеш всичко това, ще отвърнат - yeah, whatever. Веднага си представям образа на гигант, който е пораснал толкова, че е пробил земята и си удря главата в някой астероид, а растежът му продължава. Той е скочил по-високо от нас, но това го прави не просто самотен, а вече излишен. Светът за него се е превърнал в книга реликва, която има начало и край и отвъд която няма нищо друго интересно.
Но най-тъжно от всичко е очакването за затъмняващата сила на времето. Ние никога няма да разберем какво е можело да стане, но по-важното - никой няма и да си задава този въпрос. Светът е твърде забързан, че да жали някого, който е можел да вземе повече от него, но не се е възползвал. И аз след години ще чета това писание и единственото, което ще ми идва наум, е да си припомням всички спомени с тази музика и да се мъча да си възвърна същата някога девствена емоция. А накрая ще ме заболи глава и ще продължа напред...
02 април 2010
Парченце лято
На сутринта,
последна сутрин за овехтелите листа,
откраднах своето парченце лято.
Скрих го в кана, пазена за него,
поставих каната на прашната лавица,
загледан в морската възбуда -
надигащи се лято, зима през глава -
но снега в градинката ми не сломиха.
И нито цвете не показа своя нос,
подлъгано от шепот на ледени гиганти,
така и нищо пролетно не досади,
да оцветява моята градина със живот.
Само вазата протече от вода...
А после сграбчих лятното парченце,
както сграбчвам спомен или сън,
от онези, дето ги филмират.
Изложих го да мръзне във градината,
под съпровод на лашкащия вятър,
който звездното небе разтребва.
Посипано свободно като смъртна багра,
моето парче ухажва с аромати зимата.
Ако си внимателен, ще забележиш,
че кара паметта ти да заглъхне -
и ето, хиляди цветя от миналото
прозяват се сънливо досами небето,
докато снегът посипва целия ни свят.
Kayo Dot - A Pitcher of Summer
One morning, before the leaves began changing
I caught a piece of summer and poured it into a pitcher;
This I placed in the cellar on a shelf collecting dust .
Autumn, then winter, rose up from the sea, and my
Garden was a garden filled with unbroken snow.
No flower strained its face to the ice giants' whisper,
No life coloured the vision of a newborn Spring babe.
My cellar-water dripping into a pail.
And I lifted my piece of summer
Like a piece of memory or a dream
Like these, caught on film
And carried it to the garden floes,
The wind turning drifting stars to madness.
Poured forth gracefully, this ctheric tincture
Lifts winter's coat-of-arms with coaxing aromas and electricity.
Used with vigilance, a Pitcher of Summer stirs a memory into swooning,
And bravely, the flowers of the past will stretch their limbs into the sky
While snow falls quietly all around.
последна сутрин за овехтелите листа,
откраднах своето парченце лято.
Скрих го в кана, пазена за него,
поставих каната на прашната лавица,
загледан в морската възбуда -
надигащи се лято, зима през глава -
но снега в градинката ми не сломиха.
И нито цвете не показа своя нос,
подлъгано от шепот на ледени гиганти,
така и нищо пролетно не досади,
да оцветява моята градина със живот.
Само вазата протече от вода...
А после сграбчих лятното парченце,
както сграбчвам спомен или сън,
от онези, дето ги филмират.
Изложих го да мръзне във градината,
под съпровод на лашкащия вятър,
който звездното небе разтребва.
Посипано свободно като смъртна багра,
моето парче ухажва с аромати зимата.
Ако си внимателен, ще забележиш,
че кара паметта ти да заглъхне -
и ето, хиляди цветя от миналото
прозяват се сънливо досами небето,
докато снегът посипва целия ни свят.
Kayo Dot - A Pitcher of Summer
One morning, before the leaves began changing
I caught a piece of summer and poured it into a pitcher;
This I placed in the cellar on a shelf collecting dust .
Autumn, then winter, rose up from the sea, and my
Garden was a garden filled with unbroken snow.
No flower strained its face to the ice giants' whisper,
No life coloured the vision of a newborn Spring babe.
My cellar-water dripping into a pail.
And I lifted my piece of summer
Like a piece of memory or a dream
Like these, caught on film
And carried it to the garden floes,
The wind turning drifting stars to madness.
Poured forth gracefully, this ctheric tincture
Lifts winter's coat-of-arms with coaxing aromas and electricity.
Used with vigilance, a Pitcher of Summer stirs a memory into swooning,
And bravely, the flowers of the past will stretch their limbs into the sky
While snow falls quietly all around.
13 март 2010
Сън
счупени парчета от спомени лежат
на пода овъргаляни, погалени от прах.
същинска пустош, по която стъпваш -
ни слънчев пулс, ни грохнало дърво,
дори и стените неиззидани
не дават мир на твоята душа.
но ти не ще търпиш сълзи,
избърсваш и вървиш напред,
избърсал даже мъката,
попила по изстрадало лице.
остави сълзите, да досаждат на съня,
който също пъшка във прахта!
тромаво се раздвижи и не забравяй,
че няма друг достоен да слепи
картини сън в една голяма,
но нека те тежат на друг, а не на теб!
колко дълъг е животът днес -
издъхнал ще склоня глава за тази нощ,
но духовете бдят над моето безсъние.
"не заспивай", ми нареждат те.
"недей очите да затваряш, не!
забрави за сън, недей заспива,
в съня те чака твоят ад -
любов, която си забравил.
ще прозреш, че е била до теб, а после
убил си нея, а с това
и своя спомен, гърчещ се на пода."
Grayceon - Sleep
Memories crack and fade to dust
They are the barren land you walk upon
Where the sun beats, the dead tree and dry stone offer no relief
Step by step, there are no tears left, not even the comfort of them dry on your face
Leave them, leave these burdens for your dreams
Dreams crack and fade to dust
They are the barren land you walk upon
Right foot, left, there's no one left but you to piece them back one by one
Leave them, leave these burdens for your dreams
So long is this lifetime, today
So then let me rest my weary head for a night
But the ghosts, they stay
'Don't close your eyes,' they say
'Don't close your eyes, stay awake'
Don't close your eyes
Don't go to sleep
Don't close your eyes
For in your dreams you'll find you had love
You'll see that you've lost
You'll know that you've killed in this world
на пода овъргаляни, погалени от прах.
същинска пустош, по която стъпваш -
ни слънчев пулс, ни грохнало дърво,
дори и стените неиззидани
не дават мир на твоята душа.
но ти не ще търпиш сълзи,
избърсваш и вървиш напред,
избърсал даже мъката,
попила по изстрадало лице.
остави сълзите, да досаждат на съня,
който също пъшка във прахта!
тромаво се раздвижи и не забравяй,
че няма друг достоен да слепи
картини сън в една голяма,
но нека те тежат на друг, а не на теб!
колко дълъг е животът днес -
издъхнал ще склоня глава за тази нощ,
но духовете бдят над моето безсъние.
"не заспивай", ми нареждат те.
"недей очите да затваряш, не!
забрави за сън, недей заспива,
в съня те чака твоят ад -
любов, която си забравил.
ще прозреш, че е била до теб, а после
убил си нея, а с това
и своя спомен, гърчещ се на пода."
Grayceon - Sleep
Memories crack and fade to dust
They are the barren land you walk upon
Where the sun beats, the dead tree and dry stone offer no relief
Step by step, there are no tears left, not even the comfort of them dry on your face
Leave them, leave these burdens for your dreams
Dreams crack and fade to dust
They are the barren land you walk upon
Right foot, left, there's no one left but you to piece them back one by one
Leave them, leave these burdens for your dreams
So long is this lifetime, today
So then let me rest my weary head for a night
But the ghosts, they stay
'Don't close your eyes,' they say
'Don't close your eyes, stay awake'
Don't close your eyes
Don't go to sleep
Don't close your eyes
For in your dreams you'll find you had love
You'll see that you've lost
You'll know that you've killed in this world
13 февруари 2010
На селски мач
Това трябваше да е нормален концерт.
Случка първа: http://twitter.com/NickHolmesPL/statuses/9014143821
Случка втора: Отиваш. На уреченото място. То обаче не е уречено, защото липсват задължителните ограждения пред залата. Пребърква те "охрана", по-клощава от теб самия (б.р. - от мен). Идва ти наум думичката "лиценз". И липсата му. Хмм, нямам билет.
Случка трета: Няма билети. ?!? Ама как така, то няма хора, нали ги изпъдихте с малоумните си изпълнения ?!? Аа, не, нее, казах, че няма напечатани билети, иначе влизайте, заповядайте.
Случка четвърта: Влизаш вътре. Ток в залата няма. Кое ли е по-абсурдно - да пестиш от най-важното (тока) или дори от най-най-малкото (сандвичите и хартията за билети)? Поне концерт има. И то нормален. Още един абсурд. Но едва ли скоро пак ще има.
PS: Има нещо толкова глобално в провинциалния минимализъм, че даже не се и замисляме по въпроса. Като да бъдеш на селски мач и да си се сраснал с атмосферата на пълен провал, до степен, че ти е уютно. Защото знаеш, че няма друго и следователно виждаш от различен ъгъл как всъщност нещата са очарователно елементарни и аха да се присегнеш, и ти можеш да организираш мач, концерт или целия обществен живот направо.
И всичко това е толкова приятно след първото претръпване, че забравяш за явната му порочност.
Случка първа: http://twitter.com/NickHolmesPL/statuses/9014143821
Случка втора: Отиваш. На уреченото място. То обаче не е уречено, защото липсват задължителните ограждения пред залата. Пребърква те "охрана", по-клощава от теб самия (б.р. - от мен). Идва ти наум думичката "лиценз". И липсата му. Хмм, нямам билет.
Случка трета: Няма билети. ?!? Ама как така, то няма хора, нали ги изпъдихте с малоумните си изпълнения ?!? Аа, не, нее, казах, че няма напечатани билети, иначе влизайте, заповядайте.
Случка четвърта: Влизаш вътре. Ток в залата няма. Кое ли е по-абсурдно - да пестиш от най-важното (тока) или дори от най-най-малкото (сандвичите и хартията за билети)? Поне концерт има. И то нормален. Още един абсурд. Но едва ли скоро пак ще има.
PS: Има нещо толкова глобално в провинциалния минимализъм, че даже не се и замисляме по въпроса. Като да бъдеш на селски мач и да си се сраснал с атмосферата на пълен провал, до степен, че ти е уютно. Защото знаеш, че няма друго и следователно виждаш от различен ъгъл как всъщност нещата са очарователно елементарни и аха да се присегнеш, и ти можеш да организираш мач, концерт или целия обществен живот направо.
И всичко това е толкова приятно след първото претръпване, че забравяш за явната му порочност.
02 февруари 2010
Псевдоними
непосилно ми е да търпя
да бъда хванат като в примка
от чувството че щом протегна
ръцете си във опит да обгърна
това ще бъде невъзможно
как да сложа името си
под каквото и било
нашата невинност
жертва на американската мечта
на собствената си превзетост
увисваща когато обеднеем
тъкмо слабите не оцеляват
щом навън гъмжи от "факти"
но аз ще чакам и разчитам
на нови дни и те ще дойдат
тогава ще запея нови песни
мойте песни с мойте думи
нашата невинност
без да я споделяш избледнява
време за начало
всички тръгваме навред
и аз на път съм и те търся
макар че ти не се показваш
аз отново ще те чакам
защото знам че си наблизо
Gregor Samsa - Pseudonyms
Murderous art has its grips on me - can't wrap myself around internally. I can't seem to put my name on anything. Our innocence yields to American dreams. Our innocence yields to pathetic conceit. Our innocence yields when our pocket's empty. The softest hearts break when the deed is done. I'll patiently wait for new days to come, then I'll wake and rise to write another song. Our innocence yields when we do it alone. The exodus begins now. I'll travel 'round and find you once more. You're reaching out less than before, but I know you're there.
да бъда хванат като в примка
от чувството че щом протегна
ръцете си във опит да обгърна
това ще бъде невъзможно
как да сложа името си
под каквото и било
нашата невинност
жертва на американската мечта
на собствената си превзетост
увисваща когато обеднеем
тъкмо слабите не оцеляват
щом навън гъмжи от "факти"
но аз ще чакам и разчитам
на нови дни и те ще дойдат
тогава ще запея нови песни
мойте песни с мойте думи
нашата невинност
без да я споделяш избледнява
време за начало
всички тръгваме навред
и аз на път съм и те търся
макар че ти не се показваш
аз отново ще те чакам
защото знам че си наблизо
Gregor Samsa - Pseudonyms
Murderous art has its grips on me - can't wrap myself around internally. I can't seem to put my name on anything. Our innocence yields to American dreams. Our innocence yields to pathetic conceit. Our innocence yields when our pocket's empty. The softest hearts break when the deed is done. I'll patiently wait for new days to come, then I'll wake and rise to write another song. Our innocence yields when we do it alone. The exodus begins now. I'll travel 'round and find you once more. You're reaching out less than before, but I know you're there.
27 декември 2009
Катарзисът на бълнуващия и неговите въображаеми гробници
Весели празници!
в сънищата мои не прозира
божество по-близко от това
душата е на дупки от вълни
след всеки техен тласък
напразно слънцето жадувам
надишан със илюзия
как то припада
отвъд трептящите полета
и оцветява със внимание
това загърнато величие
слузести неща! попейте ми!
умирам за песента ви от недрата
дълбоки като звездните недра
недра на светещото царство горе
аз умирам
амонит! от времето вовеки забравен!
удави ме със едно облизване
с окото закърняло ме дари
да видя картини видени от теб
някога много отдавна
от теб и от всички морски богове
по вълните се клатушкам
а небето се клатушка с мен
от измисления си кораб призовавам
онези които не помнят
сушав поглед отправен към тях
опомнете се!
сънят е паднал неусетно
потопил е храмовете
и формите
натворени от самите богове!
сега съм сам
и прешляпвам
из връхлетени от потопа места
из бездните на Мисълта
из пещери обсебени от сънища
какъв западнал град!
с какви ли корали облечен
преведен грешно от някое племе
изгубило хилядата си левги
кошмар! говори ми!
да чуя ехото ти във вълните
лашкащи корабите млади
и после във заслужената дрямка
богове! милвайте ме със ръце!
ръце одраскани от ада
претопете моето съзнание
нека да е роб на красотата
на този свят обръгнал на видения
а след това ме погребете
в храмовете ви където
завинаги да се любувам
на царството на лудостта
maudlin of the Well - Catharsis of Sea-Sleep and Dreaming Shrines
In my dreams I see no nearer god.
The waves that move,
They pierce my drifting soul.
With want I reach in vain to grasp the sun
As off it falls beneath the dancing fields
And paints fore'er this spout-girt majesty!
O, slimy things!
I yearn to hear you sing from depths as deep as stars doth shine
From realms of light above.
I wish to hear thee sing!
O, ammonite with aeon-closed eye!
Speak to me in water-tongues
And grant to me the eyesight you once saw
The Sea-gods with!
My voyage as above, so below
Upon a dreaming ship I sail
Upon my life I conjure they whom no dry eyes have seen
Since sleep hath stolen over forms and sunken temples built
By gods themselves!
Alone I embark for cities immersed
In depths of thought and caverns full of dreams!
What corals dress this city fallen?
What the magick language lost one-thousand leagues?
Nightmare! Come, and speak to me
From beneath the waves that rock young ships
To slumber sweet
Gods, caress me with thy chthonic hands
Steep my mind with the beauty of a vision-world
And bury me in temples where my soul
Can e'er explore these realms of madness submerged!
в сънищата мои не прозира
божество по-близко от това
душата е на дупки от вълни
след всеки техен тласък
напразно слънцето жадувам
надишан със илюзия
как то припада
отвъд трептящите полета
и оцветява със внимание
това загърнато величие
слузести неща! попейте ми!
умирам за песента ви от недрата
дълбоки като звездните недра
недра на светещото царство горе
аз умирам
амонит! от времето вовеки забравен!
удави ме със едно облизване
с окото закърняло ме дари
да видя картини видени от теб
някога много отдавна
от теб и от всички морски богове
по вълните се клатушкам
а небето се клатушка с мен
от измисления си кораб призовавам
онези които не помнят
сушав поглед отправен към тях
опомнете се!
сънят е паднал неусетно
потопил е храмовете
и формите
натворени от самите богове!
сега съм сам
и прешляпвам
из връхлетени от потопа места
из бездните на Мисълта
из пещери обсебени от сънища
какъв западнал град!
с какви ли корали облечен
преведен грешно от някое племе
изгубило хилядата си левги
кошмар! говори ми!
да чуя ехото ти във вълните
лашкащи корабите млади
и после във заслужената дрямка
богове! милвайте ме със ръце!
ръце одраскани от ада
претопете моето съзнание
нека да е роб на красотата
на този свят обръгнал на видения
а след това ме погребете
в храмовете ви където
завинаги да се любувам
на царството на лудостта
maudlin of the Well - Catharsis of Sea-Sleep and Dreaming Shrines
In my dreams I see no nearer god.
The waves that move,
They pierce my drifting soul.
With want I reach in vain to grasp the sun
As off it falls beneath the dancing fields
And paints fore'er this spout-girt majesty!
O, slimy things!
I yearn to hear you sing from depths as deep as stars doth shine
From realms of light above.
I wish to hear thee sing!
O, ammonite with aeon-closed eye!
Speak to me in water-tongues
And grant to me the eyesight you once saw
The Sea-gods with!
My voyage as above, so below
Upon a dreaming ship I sail
Upon my life I conjure they whom no dry eyes have seen
Since sleep hath stolen over forms and sunken temples built
By gods themselves!
Alone I embark for cities immersed
In depths of thought and caverns full of dreams!
What corals dress this city fallen?
What the magick language lost one-thousand leagues?
Nightmare! Come, and speak to me
From beneath the waves that rock young ships
To slumber sweet
Gods, caress me with thy chthonic hands
Steep my mind with the beauty of a vision-world
And bury me in temples where my soul
Can e'er explore these realms of madness submerged!
29 ноември 2009
Изидки скилидки
Isis продъниха иначе приятната дупчица на име Tunnel, намираща се в близост до цялата съвкупна мизерия на пост-мърлявата индустриална част на Милано. Разбира се, като един средно безчувствен циник аз се бях подготвил за всички подробности около концерта и нямаше какво да ме изненада. Но фактът, че настръхвах порядъчно на нещата, които знаех, че ще чуя, е дори по-показателен.
Ако някой ме пита защо да бие път и да се блъска с нахални жабари, вместо да си слуша изидите на топло вкъщи, то бих казал, че те трябва да бъдат видяни, понеже на внимателен студиен запис ти е трудно да си представиш, че цялото това ЖИВО нещо може да се превъплъти на сцена в същия си постоянно оживяващ вид. Знаете, че колкото по-внимателно и изчислено опитвате, толкова по-уникален и съответно неповторим става опитът ви. В музиката на Isis е пълно с детайли, които са толкова вманиачено педантични и невидими за ухото, че веднъж, щом ги откриеш, започваш да си внушаваш, че става дума за закодирани послания, дошли на гости от някоя друга атмосфера. Убедих се емпирично, че детайлите са си пак там, колкото и неповторимо да е едно живо свирене. И за щастие, не ме вербуваха след това...
Друго любопитство, което имах нужда да утоля, се отнасяше до това каква е комбинацията, произвеждана от жлезите ти, нужна, за да продължаваш години наред, тихо и спокойно, да произвеждаш промишлени количества мъкогневодепресия. Но на концерта имаше толкова много моменти на нямо възхищение, на които целият ми арсенал от подскоци онемяваше, че бързо разбрах колко лесно е да свириш в група, в която всичко означава нещо и в която няма нужда да вярваш, че никога няма да ти омръзне, защото знаеш, че няма как да ти омръзне.
А колкото до комбинацията... Така и не ми стана ясно дали е мизантропия или безадресна лудост, дали това са лъчезарни хора, които си падат по такъв тип музика, или тя напълно отразява въжделенията им против света, дали всъщност тези въжделения са против света и дали пък всичко не е просто интелектуална поза, доставена от годни за това хора. Но поне ми стана ясно, че са ужасно кадърни музиканти и че не е толкова лесно да ги вкараш в категория и да спиш спокойно, че това са "онези, депресарите" или "онези, пост метълите". А, и освен това - съвсем не са изнежени и претенциозни, както може да се заключи от цялата мистика около тях, защото всъщност си оправиха сами техниката и след това се хвърляха за последно на всяка песен, сякаш преди малко са им казали, че ако не направят концерта на живота си, няма да видят повече децата си. По някое време тръгнах да крепя микрофона, който след секунди щеше да падне върху мен от спазми. Едва ли Aaron Turner осъзнаваше това, защото по същото време беше стиснал очи и не мислеше да ги отваря до края на концерта. Така и не ги отвори.
Другото, което разбрах, е, че ще ги гледам пак. И пак ще е като първи път.
10 юли 2009
maudlin of the Well - Part Second
Трансцендентност. Дума с три значения, производна. За първи път описва тръпката да признаеш пред себе си, че съществува нещо отвъд познанието ти и това нещо не е непременно Бог. Хегелианството бързо отвръща, че щом напипваш границата, напипваш и онова, което е отвъд нея, иначе е нямало да теглиш границата там, където си я изтеглил. Музиката оборва хегелианството. maudlin of the Well оборват концепцията, че трансцендентното не съществува, защото слушането на Part Second отрича необходимостта от всякаква граница. Вместо това получаваш тревожното усещане, че не знаеш къде почва и къде завършва този албум. Пристигнал отвеки – ще бъде навсякъде. В моменти на най-абстрактно учудване от света – да кажем, когато се вгледаме в огледалото на зазоряване и не можем да познаем човека отсреща – изпитваме същото: човъркане, че отвъд очевидното има толкова много, но ние не знаем нищо за него. В музиката тази трансцендентност се появява, когато тревожността ти проговори, че чутото не може да е продукт на чисто човешка обработка и самата музика сякаш е подала жокери какво да се прави с нея. Или пък, на чисто физическо ниво, когато ти увисне мандибулата, а сетивата ти изнамерят чутите мелодии в тракането на каруцата под терасата. Завръщането на единствената група, за която епитетът „авангард” идва от само себе си, е много повече от завръщане на някоя произволна група. Това е захващане на юздите и преместване на невидимата граница на музиката с няколко вечности напред.
02 юни 2009
Натюрморт
Едно архаично преводче, което носи по-скоро и най-вече носталгия, отколкото каквото и да било друго. Понеже италикът омазва цялата работа, то бройте до три и се потапяйте.
Крепостта носи ехото на хиляди безмълвни гласове:
"В какво се превърнахме?"
"Какви избрахме да бъдем?"
...
Сега, когато сричките в името изчерпват живота,
когато Боговете на прага ни чакат,
нищо вече няма да е същото.
Помниш ли, когато животът ти беше в краката?
Помниш ли, когато липсваше заплахата смъртна?
Скоро ти разбра, че силата живителна
е скуката, която смяташе за вредна.
А думи като воля и спасение не значат нищо,
погълнати от вещата инерция.
Мисля си, от всичко съм свободен -
от възраст, страх и смърт.
Но защо ли се преструвам?
Същността ни изпари се.
Познатите ни вкусове са изцедени,
заменени от стерилна чистота.
Така живееш през милионите години -
кръговрат на сълзи и на смях,
така живееш, свеждайки живота
до дишане, хранa, изхождане и пиене,
съвокупление, повръщане, спане,
потъване надолу и надолу,
докато убиеш цялото си време,
обезсмислено веднъж завинаги.
Махнем ли страха си от смъртта,
остават само купища преструвки.
Подведем ли всеки муден дъх под строй,
отегчени от екстаза нескончаем,
ще се целим жадно в годежния пръстен,
ще гоним онази, що вечност ни дава.
Каква налудничава идея!
Жаждата обаче все така ще изгаря.
Коя е онази най-тъпа от всички болки?
Толкова тъпа, че не затварям очи, без да я видя?
Кое мизерно отчаяние би срутило Безкрая из основи?
Как да платим за онова, което сме придобили?
Какво сме спазарили и какво - изгубили?
И от какво сме отстъпили, без да знаем, че изобщо съществува?
Останаха ли сили да довършиме борбата,
борбата срещу времето, смъртта.
Всичко, което имахме, е отлетяло.
Усилията ни да надмогнем собствения си бит
разкриват кухия кънтеж на фалша:
надежди, хвърлени напразно,
илюзии за избавление.
Но ето, постлано е брачното ложе,
зестрата вече платена е.
Беззъба, мършавата вечност ме приветства,
сгушена в чаршафите на ложето.
Обвързвам се с вехнещото тяло на жена ми
и оставам неин завинаги,
неин завинаги,
неин завинаги,
затворен във натюрморт.
Still Life
Citadel reverberates to a thousand voices, now
dumb:
What have we become?
What have we chosen to be?
Now, all history is reduced to the syllables of
our name-
nothing can ever be the same:
now the Immortals are here.
At the time it seemed a reasonable course
to harness all the force
of life without the threat of death,
but soon we found that boredom and inertia
are not negative, but all the law we know,
and dead are will and words like survival.
Arrival at immunity from all age, all fear and
all end...
why do I pretend?
Our essence is distilled
and all familiar taste is now drained,
and though purity is maintained
it leaves us sterile,
living through the millions of years,
a laugh as close as any tear;
living, if you claim that all
that entails is breathing, eating, defecating,
screwing, drinking,
spewing, sleeping, sinking ever down and down
and ultimately passing away time
which no longer has any meaning.
Take away the threat of death and all you're
left with is a round of make-believe.
Marshal every sullen breath and though you're
ultimately bored by endless ecstasy
it's still the ring by which you hope to be
engaged
to marry the girl who will give you forever-
it's crazy, and plainly
that simply is not enough.
What is the dullest and bluntest of pains,
such that my eyes never close without feeling it
there?
What abject despair demands an end
to all things of infinity?
If we have gained, how do we now meet the
cost?
What have we bargained, and what have we
lost?
What have we relinquished, never even knowing it
was there?
What chance now of holding fast the line,
defying death and time?
Everything we had is gone,
everything we laboured for and favoured more
than earthly things reveals the hollow ring
of false hope and false deliverance.
But now the nuptial bed is made,
the dowry has been paid:
the toothless, haggard features of eternity
now welcome me between the sheets
to couple with her withered body - my wife.
Hers forever,
hers forever,
hers forever
in still life.
Крепостта носи ехото на хиляди безмълвни гласове:
"В какво се превърнахме?"
"Какви избрахме да бъдем?"
...
Сега, когато сричките в името изчерпват живота,
когато Боговете на прага ни чакат,
нищо вече няма да е същото.
Помниш ли, когато животът ти беше в краката?
Помниш ли, когато липсваше заплахата смъртна?
Скоро ти разбра, че силата живителна
е скуката, която смяташе за вредна.
А думи като воля и спасение не значат нищо,
погълнати от вещата инерция.
Мисля си, от всичко съм свободен -
от възраст, страх и смърт.
Но защо ли се преструвам?
Същността ни изпари се.
Познатите ни вкусове са изцедени,
заменени от стерилна чистота.
Така живееш през милионите години -
кръговрат на сълзи и на смях,
така живееш, свеждайки живота
до дишане, хранa, изхождане и пиене,
съвокупление, повръщане, спане,
потъване надолу и надолу,
докато убиеш цялото си време,
обезсмислено веднъж завинаги.
Махнем ли страха си от смъртта,
остават само купища преструвки.
Подведем ли всеки муден дъх под строй,
отегчени от екстаза нескончаем,
ще се целим жадно в годежния пръстен,
ще гоним онази, що вечност ни дава.
Каква налудничава идея!
Жаждата обаче все така ще изгаря.
Коя е онази най-тъпа от всички болки?
Толкова тъпа, че не затварям очи, без да я видя?
Кое мизерно отчаяние би срутило Безкрая из основи?
Как да платим за онова, което сме придобили?
Какво сме спазарили и какво - изгубили?
И от какво сме отстъпили, без да знаем, че изобщо съществува?
Останаха ли сили да довършиме борбата,
борбата срещу времето, смъртта.
Всичко, което имахме, е отлетяло.
Усилията ни да надмогнем собствения си бит
разкриват кухия кънтеж на фалша:
надежди, хвърлени напразно,
илюзии за избавление.
Но ето, постлано е брачното ложе,
зестрата вече платена е.
Беззъба, мършавата вечност ме приветства,
сгушена в чаршафите на ложето.
Обвързвам се с вехнещото тяло на жена ми
и оставам неин завинаги,
неин завинаги,
неин завинаги,
затворен във натюрморт.
Still Life
Citadel reverberates to a thousand voices, now
dumb:
What have we become?
What have we chosen to be?
Now, all history is reduced to the syllables of
our name-
nothing can ever be the same:
now the Immortals are here.
At the time it seemed a reasonable course
to harness all the force
of life without the threat of death,
but soon we found that boredom and inertia
are not negative, but all the law we know,
and dead are will and words like survival.
Arrival at immunity from all age, all fear and
all end...
why do I pretend?
Our essence is distilled
and all familiar taste is now drained,
and though purity is maintained
it leaves us sterile,
living through the millions of years,
a laugh as close as any tear;
living, if you claim that all
that entails is breathing, eating, defecating,
screwing, drinking,
spewing, sleeping, sinking ever down and down
and ultimately passing away time
which no longer has any meaning.
Take away the threat of death and all you're
left with is a round of make-believe.
Marshal every sullen breath and though you're
ultimately bored by endless ecstasy
it's still the ring by which you hope to be
engaged
to marry the girl who will give you forever-
it's crazy, and plainly
that simply is not enough.
What is the dullest and bluntest of pains,
such that my eyes never close without feeling it
there?
What abject despair demands an end
to all things of infinity?
If we have gained, how do we now meet the
cost?
What have we bargained, and what have we
lost?
What have we relinquished, never even knowing it
was there?
What chance now of holding fast the line,
defying death and time?
Everything we had is gone,
everything we laboured for and favoured more
than earthly things reveals the hollow ring
of false hope and false deliverance.
But now the nuptial bed is made,
the dowry has been paid:
the toothless, haggard features of eternity
now welcome me between the sheets
to couple with her withered body - my wife.
Hers forever,
hers forever,
hers forever
in still life.
19 май 2009
Топ 10: Джи Пи (част 2)
Няма да ви се размине, съжалявам. :)
5. Gangsta от албума "Project Return"
Защо? Макар че Ицо Мухата (правоприемник на Ицо Шапката) има доста чести включвания в репертоара на Гошо, то тук той е привикан да докаже нещо невъзможно - че може да съществува по-класна идиотия от тази на самия Гошо. И той взима, че го доказва с брилянтно включване в припева, което пък от своя страна намеква, че припевите в албума са толкова хващащи, че наподобяват подозрително много емото. Самият Джи Пи скромничи в тази песен, където разкрива колко разнопосочна личност е всъщност - неговото име хем го има на всички павета, хем харесва една, но тя е заета. В науката още се води спор как е възможно да се разреши тази дихотомия - един добре облечен гангстер в същото време да остава на сухо.
Най-силен момент? Някъде по средата Гошо дава своята рецепта за правилно рапиране, като описва много подробно всеки стадий от своето ноу-хау. "Овациите на всички ви обирам./ Тук не бива да спирам,/ текста си във задния джоб прибирам,/ от дълго време тренирам/ как и какво да рапирам." Пробвайте и вие.
4. Източна част от албума "Изтокът успя на юг"
Защо? Разбираме, че Джи Пи работи на поне няколко места - той едновременно глобява онези, които хвърлят фас в източната част и в същото време ги запалва с газ, което е едно административнонаказващо правомощие. Освен това си проличават неговите познания по психология, тъй като според него "във всеки един от вас има по един силен Аз", а това е сериозна критика на класическия фройдизъм.
Най-силен момент? Моментът на самопризнание, когато Гошо разкрива отношението си към чалгата - "мен не ми трябва слава,/ нито пък да слушам ДесиСлава,/ въпреки че е кучка корава". В това "въпреки" се съдържа цялата пост соц българска мъка.
3. Freestyle 2008 от албума "Изтокът успя на юг"
Защо? Това е най-изповедната и интимна песен на Варненския лъв, песен, която контрастира рязко с другите тракове, където Гошо е предимно агресивен и се вживява като главатар на Почивка и Възраждане две, разбираш ли ме бе? Тук той звучи приглушено, дори наранено и леко отчаяно от цялата действителност. Пианото на заден фон плаче заедно с него, а и заедно с нас, всички онези, които също като Джи Пи не вършим нещата "заради пари, а само за мечти". Хлип.
Най-силен момент? Феноменалното проникновение, най-голямата мъдрост в лириките на Джи Пи изобщо, четирите строфи, които могат да мотивират всеки един, попаднал в беда, да стане и да продължи: "Но понякога трябва много труд/ и да си малко луд./ И тогава ще ги разбиеш като барут./ Разбираш ли, темерут?" Както казват в ямболско, геняяяяяяяяяяяялно, геняяяяяяялно.
2. В памет на 2Pac от албума "Изтокът успя на юг"
Защо? Най-голямото доказателство, че 2Pac не е мъртъв, е, че не е възкръснал, след като е чул този трак. Едва ли и самият той би предположил какъв човек е запалил по рапа през 96-та, когато все още "всеки рапираше и не му дремеше". Впечатляват лиричните отклонения, с които Джи Пи сравнява своята роля за бг рапа спрямо тази на Ту Пак ("И Ту Пак за мен е жив... той е като Джи Пи... е див!"), а също така декларацията му, че бидейки от Почивка, той изобщо не използва... тривка. Та какво викате за Ту Пак?
Най-силен момент? Припевът, закъснял с близо три минути. Ако изпуснеш дори секунда от него, трудно би схванал как от трибют към Ту Пак, Джи Пи минава към сравнение ("Да, Ту Пак е в мееен"), храна ("Ти, Бояне, ти си само дупе за ебане"), богати литературни тропи ("Ти си образ олицетворен") и накрая стопроцентова простотия ("Ходи си поспи на креслото/ Джи Пи в тоз момент ще си чеше мъдото"). Ето защо рапът не е игра, а е борба, мама ви да еба!
1. Може би от албума "New Generation"
Защо? Без нито една пукната профукана секунда, този шедьовър е заслужен победител в нашата скромна надпревара. Никога досега Джи Пи не е смесвал толкова успешно в ЕДНА песен всичко онова, което го прави толкова уникален и го занимава през тези вече близо десет години:
- личностното самоопределение ("Аз обичам да рапирам, само за по чашка вода спирам", "Джи Пи когато рапира, вали дъжд пороен");
- персоналната драма, пречупена през проблемите на съвременната емиграция ("Може би ще изляза от това скапано гето", "Искам за Щатите да получа визата");
- хранилката за хейтърите ("Ти пред мен си жалък кретен", "Може би гаменчетата ще спрат да се правят на бандити");
- тревожният поглед над съдбата на света ("Може би ще преодолеем шибаната криза", "Може би ще спрат убийствата и ще изпъкнат чувствата");
- уважението към жените ("Изчукахме всички шибани готини крави", "Може би ще намеря моята истинска любов");
- преклонението пред Варна ("Джи Пи обича своя град роден", "Във Варна през зимата е доста хладно").
И всичко това е обвито в призрачен ехо ефект и запържено с най-приятните мелодии от Романтизма насам. Какво повече да искаме? Ахаааааа йееееееееааааа...
5. Gangsta от албума "Project Return"
Защо? Макар че Ицо Мухата (правоприемник на Ицо Шапката) има доста чести включвания в репертоара на Гошо, то тук той е привикан да докаже нещо невъзможно - че може да съществува по-класна идиотия от тази на самия Гошо. И той взима, че го доказва с брилянтно включване в припева, което пък от своя страна намеква, че припевите в албума са толкова хващащи, че наподобяват подозрително много емото. Самият Джи Пи скромничи в тази песен, където разкрива колко разнопосочна личност е всъщност - неговото име хем го има на всички павета, хем харесва една, но тя е заета. В науката още се води спор как е възможно да се разреши тази дихотомия - един добре облечен гангстер в същото време да остава на сухо.
Най-силен момент? Някъде по средата Гошо дава своята рецепта за правилно рапиране, като описва много подробно всеки стадий от своето ноу-хау. "Овациите на всички ви обирам./ Тук не бива да спирам,/ текста си във задния джоб прибирам,/ от дълго време тренирам/ как и какво да рапирам." Пробвайте и вие.
4. Източна част от албума "Изтокът успя на юг"
Защо? Разбираме, че Джи Пи работи на поне няколко места - той едновременно глобява онези, които хвърлят фас в източната част и в същото време ги запалва с газ, което е едно административнонаказващо правомощие. Освен това си проличават неговите познания по психология, тъй като според него "във всеки един от вас има по един силен Аз", а това е сериозна критика на класическия фройдизъм.
Най-силен момент? Моментът на самопризнание, когато Гошо разкрива отношението си към чалгата - "мен не ми трябва слава,/ нито пък да слушам ДесиСлава,/ въпреки че е кучка корава". В това "въпреки" се съдържа цялата пост соц българска мъка.
3. Freestyle 2008 от албума "Изтокът успя на юг"
Защо? Това е най-изповедната и интимна песен на Варненския лъв, песен, която контрастира рязко с другите тракове, където Гошо е предимно агресивен и се вживява като главатар на Почивка и Възраждане две, разбираш ли ме бе? Тук той звучи приглушено, дори наранено и леко отчаяно от цялата действителност. Пианото на заден фон плаче заедно с него, а и заедно с нас, всички онези, които също като Джи Пи не вършим нещата "заради пари, а само за мечти". Хлип.
Най-силен момент? Феноменалното проникновение, най-голямата мъдрост в лириките на Джи Пи изобщо, четирите строфи, които могат да мотивират всеки един, попаднал в беда, да стане и да продължи: "Но понякога трябва много труд/ и да си малко луд./ И тогава ще ги разбиеш като барут./ Разбираш ли, темерут?" Както казват в ямболско, геняяяяяяяяяяяялно, геняяяяяяялно.
2. В памет на 2Pac от албума "Изтокът успя на юг"
Защо? Най-голямото доказателство, че 2Pac не е мъртъв, е, че не е възкръснал, след като е чул този трак. Едва ли и самият той би предположил какъв човек е запалил по рапа през 96-та, когато все още "всеки рапираше и не му дремеше". Впечатляват лиричните отклонения, с които Джи Пи сравнява своята роля за бг рапа спрямо тази на Ту Пак ("И Ту Пак за мен е жив... той е като Джи Пи... е див!"), а също така декларацията му, че бидейки от Почивка, той изобщо не използва... тривка. Та какво викате за Ту Пак?
Най-силен момент? Припевът, закъснял с близо три минути. Ако изпуснеш дори секунда от него, трудно би схванал как от трибют към Ту Пак, Джи Пи минава към сравнение ("Да, Ту Пак е в мееен"), храна ("Ти, Бояне, ти си само дупе за ебане"), богати литературни тропи ("Ти си образ олицетворен") и накрая стопроцентова простотия ("Ходи си поспи на креслото/ Джи Пи в тоз момент ще си чеше мъдото"). Ето защо рапът не е игра, а е борба, мама ви да еба!
1. Може би от албума "New Generation"
Защо? Без нито една пукната профукана секунда, този шедьовър е заслужен победител в нашата скромна надпревара. Никога досега Джи Пи не е смесвал толкова успешно в ЕДНА песен всичко онова, което го прави толкова уникален и го занимава през тези вече близо десет години:
- личностното самоопределение ("Аз обичам да рапирам, само за по чашка вода спирам", "Джи Пи когато рапира, вали дъжд пороен");
- персоналната драма, пречупена през проблемите на съвременната емиграция ("Може би ще изляза от това скапано гето", "Искам за Щатите да получа визата");
- хранилката за хейтърите ("Ти пред мен си жалък кретен", "Може би гаменчетата ще спрат да се правят на бандити");
- тревожният поглед над съдбата на света ("Може би ще преодолеем шибаната криза", "Може би ще спрат убийствата и ще изпъкнат чувствата");
- уважението към жените ("Изчукахме всички шибани готини крави", "Може би ще намеря моята истинска любов");
- преклонението пред Варна ("Джи Пи обича своя град роден", "Във Варна през зимата е доста хладно").
И всичко това е обвито в призрачен ехо ефект и запържено с най-приятните мелодии от Романтизма насам. Какво повече да искаме? Ахаааааа йееееееееааааа...
16 май 2009
Топ 10: Джи Пи (част 1)
Класацията ще бъде в две части, като ще почнем с песните от десето до шесто място включително. Разбира се, включват се само песни от официалните студийни албуми на Джи Пи, без лайвове, сплитове и EP-та, както и без албуми, регистрирани в Министерството на културата. При подбора най-важните критерии са идейната цялост, отличимото послание, креативността на римите и професионализмът при вокалното и инструменталното изпълнение. И така, завъртя се колелото, време ви е за опелото...
10. Аз представлявам от албума "Изтокът успя на юг"
Защо? В началото бихте се изненадали, че тук властва пълен хаос, но ако помислите внимателно (както трябва при всяко слушане на Джи Пи), ще се окажете напълно прави - тук наистина властва пълен хаос! Варненският гангстер сменя толкова бързо темите, че накрая вадиш указателя на Почивка и търсиш последователно кои са и къде живеят Кошутата, Нейко, Ту Пак и римувания с него Калтак. Трябва да се отбележи също така далавераджийската схема на Джи Пи, който признава, че живее в квартира под наем, но все така, не взима пари... под наем?! Какво страхотно завръщане след мега успешния "Project Return"!
Най-силен момент? Към края на песента Гошето внезапно превключва на испански и доказва, че за таланта му езикова бариера няма. Джооо сооой рапероооо..., поема той и тогава, когато вече си потърсил речник, за да схванеш посланието му, Джи Пи се връща на български, за да нахрани хейтърите. Ей така, ако не са разбрали кой е Лъвът...
9. Пейте, дивейте от албума "Project Return"
Защо? Има сериозни подозрения, че за да изпеят припева, във Варна са привлечени хористите на Миланската скала, редом с две-три забрани по пътя Валкирии. Вероятно само последните знаят как се превежда хипнотизиращото в своята мантричност "peyti diveyti". Гошето пък пее с ясни агресивни нотки в гласа, преминавайки през римите по-добре, отколкото австрийски състезател в Супер джи (да не се бърка със супер джи пи) снове между вратичките по пистата. Ако имате поне минимална чувствителност, ще си пуснете този трак, ще станете от стола и ще се разпеете и раздивеете.
Най-силен момент? "Тъз готината песен е за вас от мен,/ текста ми го писа Метод Мен". Да коментираме ли повече?
8. Рап Live от албума "Почивка"
Защо? Джи Пи никога не е звучал толкова сериозно и концентрирано в римуването, още повече, че говорим за песен от дебюта му, характеризиращ се с преимущество на студийните лигавщини и внезапните импровизации пред зрялото композиране. Тази песен допринесе за повишаването на търговските ни отношения с кавказките държави, тъй като според призива на Гошо, "наште произведеня/ са умопобърквателни твореня,/ от които ще се смеят чак и във Арменя". Той обаче ни предупреждава и за една голяма опасност - да напусне родината, заявявайки, че би искал да отиде някъде, "само да не е на Балканите/ а при мадамите,/ тук няма перспектива,/ питайте голямата горила, която гъза не си е измила". Тревожното му признание се оказва пророческо и така се наложи да очакваме нов негов албум цели пет години.
Най-силен момент? Нарежданията на Гошо звучат по-отровно от свински грип в провинцията на Мексико. Тук впечатление прави как достига върха на нихилизма си, призовавайки източната и западната част да му духат едновременно, а в компанията на печално известния Марчо са включени новите лица с лоша репутация на име Найден и Чефо. Но най-сладко е, когато в самия край на песента разбереш за какво са били тези наредби - Джи Пи просто искал да усили уредбата си.
7. Freestyle от албума "Project Return"
Защо? Феноменалната градация във втората част на тази пиеса ни представя зрелия вече ГП, дорасъл до нивото на повече от "рап плувет... поет", както ще се опише сам години по-късно. Признанието му, че "Диджей Нейко сърфира на микрофона,/ще ви кажа, че ми звъни мобифона" е наистина уникално, особено с оглед на факта, че по това време мобифоните вече бяха на изчезване в последните села на Албания.
Най-силен момент? Ако сте спряли песента на третата минута от скука, то вие сте направили най-голямата грешка, защото предстои едно от най-силните избухвания на Джи Пи, сред което трябва да отличим неговата случайна среща с Диджей Дамян, към когото е било отправено следното официално предложение: "Кво стааа ве путко, ши правим ли фристалчиииии?" Нямаме информация дали Диджей Дамян е отговорил утвърдително.
6. Почивка (Remix 3) от албума "Изтокът успя на юг"
Защо? Само най-големите имат смелостта да надскочат най-големия си хит, а не да останат негови роби като Дражето например. Джи Пи осъзнава какъв огромен трафик е изминала неговата сигнатурна Почивка из виртуалното пространство и постъпва по най-самоуверения начин: прави й поне по един ремикс на албум. Най-хубав безспорно е третият, започващ с арогантното: "Не, не ми викай ти Джи Пи,/ щото аз рапирам до зори." Ремиксът поставя куп въпросителни относно мистериозната логика в текстовете на Гошо. Така например как така той дава микрофона на Диджей Нейко, но въпреки това... остава?! В стаята ли остава или пък в паметта на хората? И кой е този лейбъл, който Джи Пи ни показва, след като става ясно, че Правилника за движение никога не спазва? Лейбълът Змей Рекърдс или етикета на новите му рапърски дрешки?
Най-силен момент? В последния куплет Джи Пи внезапно се обръща настрани от "нещата от живота" и се посвещава на похвално слово на Нейко Змей, който "по барове и дискотеки/ го знае всеки". Вероятно заради това Нейко си е повярвал малко повече и е омазал продукцията на този чутовен ремикс.
Очаквайте:
Част 2: 5то до 1во място.
GP doesn't rock! GP raps!
10. Аз представлявам от албума "Изтокът успя на юг"
Защо? В началото бихте се изненадали, че тук властва пълен хаос, но ако помислите внимателно (както трябва при всяко слушане на Джи Пи), ще се окажете напълно прави - тук наистина властва пълен хаос! Варненският гангстер сменя толкова бързо темите, че накрая вадиш указателя на Почивка и търсиш последователно кои са и къде живеят Кошутата, Нейко, Ту Пак и римувания с него Калтак. Трябва да се отбележи също така далавераджийската схема на Джи Пи, който признава, че живее в квартира под наем, но все така, не взима пари... под наем?! Какво страхотно завръщане след мега успешния "Project Return"!
Най-силен момент? Към края на песента Гошето внезапно превключва на испански и доказва, че за таланта му езикова бариера няма. Джооо сооой рапероооо..., поема той и тогава, когато вече си потърсил речник, за да схванеш посланието му, Джи Пи се връща на български, за да нахрани хейтърите. Ей така, ако не са разбрали кой е Лъвът...
9. Пейте, дивейте от албума "Project Return"
Защо? Има сериозни подозрения, че за да изпеят припева, във Варна са привлечени хористите на Миланската скала, редом с две-три забрани по пътя Валкирии. Вероятно само последните знаят как се превежда хипнотизиращото в своята мантричност "peyti diveyti". Гошето пък пее с ясни агресивни нотки в гласа, преминавайки през римите по-добре, отколкото австрийски състезател в Супер джи (да не се бърка със супер джи пи) снове между вратичките по пистата. Ако имате поне минимална чувствителност, ще си пуснете този трак, ще станете от стола и ще се разпеете и раздивеете.
Най-силен момент? "Тъз готината песен е за вас от мен,/ текста ми го писа Метод Мен". Да коментираме ли повече?
8. Рап Live от албума "Почивка"
Защо? Джи Пи никога не е звучал толкова сериозно и концентрирано в римуването, още повече, че говорим за песен от дебюта му, характеризиращ се с преимущество на студийните лигавщини и внезапните импровизации пред зрялото композиране. Тази песен допринесе за повишаването на търговските ни отношения с кавказките държави, тъй като според призива на Гошо, "наште произведеня/ са умопобърквателни твореня,/ от които ще се смеят чак и във Арменя". Той обаче ни предупреждава и за една голяма опасност - да напусне родината, заявявайки, че би искал да отиде някъде, "само да не е на Балканите/ а при мадамите,/ тук няма перспектива,/ питайте голямата горила, която гъза не си е измила". Тревожното му признание се оказва пророческо и така се наложи да очакваме нов негов албум цели пет години.
Най-силен момент? Нарежданията на Гошо звучат по-отровно от свински грип в провинцията на Мексико. Тук впечатление прави как достига върха на нихилизма си, призовавайки източната и западната част да му духат едновременно, а в компанията на печално известния Марчо са включени новите лица с лоша репутация на име Найден и Чефо. Но най-сладко е, когато в самия край на песента разбереш за какво са били тези наредби - Джи Пи просто искал да усили уредбата си.
7. Freestyle от албума "Project Return"
Защо? Феноменалната градация във втората част на тази пиеса ни представя зрелия вече ГП, дорасъл до нивото на повече от "рап плувет... поет", както ще се опише сам години по-късно. Признанието му, че "Диджей Нейко сърфира на микрофона,/ще ви кажа, че ми звъни мобифона" е наистина уникално, особено с оглед на факта, че по това време мобифоните вече бяха на изчезване в последните села на Албания.
Най-силен момент? Ако сте спряли песента на третата минута от скука, то вие сте направили най-голямата грешка, защото предстои едно от най-силните избухвания на Джи Пи, сред което трябва да отличим неговата случайна среща с Диджей Дамян, към когото е било отправено следното официално предложение: "Кво стааа ве путко, ши правим ли фристалчиииии?" Нямаме информация дали Диджей Дамян е отговорил утвърдително.
6. Почивка (Remix 3) от албума "Изтокът успя на юг"
Защо? Само най-големите имат смелостта да надскочат най-големия си хит, а не да останат негови роби като Дражето например. Джи Пи осъзнава какъв огромен трафик е изминала неговата сигнатурна Почивка из виртуалното пространство и постъпва по най-самоуверения начин: прави й поне по един ремикс на албум. Най-хубав безспорно е третият, започващ с арогантното: "Не, не ми викай ти Джи Пи,/ щото аз рапирам до зори." Ремиксът поставя куп въпросителни относно мистериозната логика в текстовете на Гошо. Така например как така той дава микрофона на Диджей Нейко, но въпреки това... остава?! В стаята ли остава или пък в паметта на хората? И кой е този лейбъл, който Джи Пи ни показва, след като става ясно, че Правилника за движение никога не спазва? Лейбълът Змей Рекърдс или етикета на новите му рапърски дрешки?
Най-силен момент? В последния куплет Джи Пи внезапно се обръща настрани от "нещата от живота" и се посвещава на похвално слово на Нейко Змей, който "по барове и дискотеки/ го знае всеки". Вероятно заради това Нейко си е повярвал малко повече и е омазал продукцията на този чутовен ремикс.
Очаквайте:
Част 2: 5то до 1во място.
GP doesn't rock! GP raps!
14 май 2009
За "обективните" продажби
Продажбите не са обективен критерий. Не са. Не само при музиката, но там ситуацията е доволно изкристализирала. Казвам го като човек, който е готов да пререже вените си в търсене на обективност. И още повече, като човек, обръгнал на клишета за безпристрастните безстрастни продажби, които всъщност хич не са безпристрастни и безстрастни.
Продажбите не са обективен критерий.
1. Продажбите презюмират еднаква стойност на всички слушатели. Само че слушателите по никакъв начин не са равни. Примерно Х може да захвърли веднага диска на Саблебуб осел, който е купил само щото е мно'о яку да имаш диск на групата Саблебуб осел на етажерката. У пък ще си пусне диска два пъти, Z - двайсет и два, а неизвестен китарист на име James Hetfield ще се удари в тавана, ще си каже: "Damn!" и ще хване китарата заради влиянието на въпросния диск. Ако следваме "обективността" на продажбите, то Х, У, Z и Hetfield са равностойни единици. Равностойни единици ли са те? Не мисля.
2. Продажбите презюмират еднакви стартови позиции на всички албуми. Само че дебютният Саблебуб осел е бил разпространен в 23 поименни бройки в района на Челопеч и покрайнините, а бай Киря, който е отговорен за неговата феноменална класа, не е бил опитен в пиара и затова не успява да шитне дори и половината от тези 23 бройки. В същото време далеч по-нискостойностните от музикална гледна точка AC/DC или Eagles сключват договори с Уолмарт и така всякакви реднеци им купуват албумите, докато синчетата им се чудят какъв чипс да си вземат. Аз примерно исках да си купя дебюта на Ослите, ама в Дюкян Меломан ми казаха, че е изчерпан и няма как да си го взема. Значи продажбите се превръщат в състезание по реклама и разпространение, а това съвсем не е "обективно".
3. Продажбите презюмират еднакви среди на разпространение на албумите. Само че можем ли да сравним необятната руска степ, запазена територия за Алла Пугачова, с примерно съвременния американски пазар, който трябва да се бори с нелегалния даунлоуд, огромните преуморителни турнета и какво ли още не? Как можем да сравним обективно потребителската аудитория на Алла Пугачова и на Trivium, след като Алла Пугачова и Trivium разчитат на тотално различна потенциална аудитория? Различна като количествени измерения, култура, навици и пр. Продажбите отчитат крайния резултат, но не отчитат как се стига до него. Всеки милион продадени албуми е процент от населението, при това от населението, което е разбрало за албума, излъгало се е, че той може да му хареса, не го е презаписало или изтеглило и все такива подробности, които изкривяват ужасно много финалния резултат.
4. Продажбите презюмират един съвършен и съвършено отдалечен от реалния живот свят на сухи цифри, които съществуват автономно от фактическите обстоятелства. Да, ама ако примерно Х имаше шанса да си направи група през '69-та в Англия, пред Х щеше да е белият лист на класическия рокендрол. А сега през две и девета листът е издраскан от-до, рокендролът е мъртъв, рокендрол звездите - също, а хората са се променили и не щат да слушат композиции, с които Х би катерил Билборда през '69-та. И това съвсем не предполага една промяна у Х. Или пък примерно У не е слушал Van Halen през целия си живот и изведнъж си пили по грифа и открива дабълхендите. Само че никой вече не се впечатлява от уменията на У, защото Eddie Van Halen го е изпреварил с трийсетина години. И това съвсем няма общо с У. Е, Х или У виновни ли са за всички тези обстоятелства? Не са. Но те се отразяват на данните за продажби и така отразяват несправедливи пропороции.
Как я разбирам аз обективността? Като съчетание на максимален брой професионални субективни мнения, целящи се безкомпромисно в обективността, придобита от следенето на чуждите мнения. "Безпристрастните" данни - както за продажби на албуми, така и за посещения на концерти и т.н. (статистиката) могат да служат чисто допълващо, и то след внимателна проверка за еднотипност. Така сме най-близо до обективността ,без никога да я постигнем напълно.
Продажбите не са обективен критерий.
1. Продажбите презюмират еднаква стойност на всички слушатели. Само че слушателите по никакъв начин не са равни. Примерно Х може да захвърли веднага диска на Саблебуб осел, който е купил само щото е мно'о яку да имаш диск на групата Саблебуб осел на етажерката. У пък ще си пусне диска два пъти, Z - двайсет и два, а неизвестен китарист на име James Hetfield ще се удари в тавана, ще си каже: "Damn!" и ще хване китарата заради влиянието на въпросния диск. Ако следваме "обективността" на продажбите, то Х, У, Z и Hetfield са равностойни единици. Равностойни единици ли са те? Не мисля.
2. Продажбите презюмират еднакви стартови позиции на всички албуми. Само че дебютният Саблебуб осел е бил разпространен в 23 поименни бройки в района на Челопеч и покрайнините, а бай Киря, който е отговорен за неговата феноменална класа, не е бил опитен в пиара и затова не успява да шитне дори и половината от тези 23 бройки. В същото време далеч по-нискостойностните от музикална гледна точка AC/DC или Eagles сключват договори с Уолмарт и така всякакви реднеци им купуват албумите, докато синчетата им се чудят какъв чипс да си вземат. Аз примерно исках да си купя дебюта на Ослите, ама в Дюкян Меломан ми казаха, че е изчерпан и няма как да си го взема. Значи продажбите се превръщат в състезание по реклама и разпространение, а това съвсем не е "обективно".
3. Продажбите презюмират еднакви среди на разпространение на албумите. Само че можем ли да сравним необятната руска степ, запазена територия за Алла Пугачова, с примерно съвременния американски пазар, който трябва да се бори с нелегалния даунлоуд, огромните преуморителни турнета и какво ли още не? Как можем да сравним обективно потребителската аудитория на Алла Пугачова и на Trivium, след като Алла Пугачова и Trivium разчитат на тотално различна потенциална аудитория? Различна като количествени измерения, култура, навици и пр. Продажбите отчитат крайния резултат, но не отчитат как се стига до него. Всеки милион продадени албуми е процент от населението, при това от населението, което е разбрало за албума, излъгало се е, че той може да му хареса, не го е презаписало или изтеглило и все такива подробности, които изкривяват ужасно много финалния резултат.
4. Продажбите презюмират един съвършен и съвършено отдалечен от реалния живот свят на сухи цифри, които съществуват автономно от фактическите обстоятелства. Да, ама ако примерно Х имаше шанса да си направи група през '69-та в Англия, пред Х щеше да е белият лист на класическия рокендрол. А сега през две и девета листът е издраскан от-до, рокендролът е мъртъв, рокендрол звездите - също, а хората са се променили и не щат да слушат композиции, с които Х би катерил Билборда през '69-та. И това съвсем не предполага една промяна у Х. Или пък примерно У не е слушал Van Halen през целия си живот и изведнъж си пили по грифа и открива дабълхендите. Само че никой вече не се впечатлява от уменията на У, защото Eddie Van Halen го е изпреварил с трийсетина години. И това съвсем няма общо с У. Е, Х или У виновни ли са за всички тези обстоятелства? Не са. Но те се отразяват на данните за продажби и така отразяват несправедливи пропороции.
Как я разбирам аз обективността? Като съчетание на максимален брой професионални субективни мнения, целящи се безкомпромисно в обективността, придобита от следенето на чуждите мнения. "Безпристрастните" данни - както за продажби на албуми, така и за посещения на концерти и т.н. (статистиката) могат да служат чисто допълващо, и то след внимателна проверка за еднотипност. Така сме най-близо до обективността ,без никога да я постигнем напълно.
Абонамент за:
Публикации (Atom)