Годината в моменти

януари:

моментът, когато сънуваш, че пишеш следното съобщение: "най-сетне открих колко те обичам - толкова много, че като пия вода, държа бутилката отдолу, за да не се изсипе"

февруари:

моментът, когато Антониони посред нощ ти се струва все по-бърз, но не спрямо унищожителния глад за събития, а спрямо ритъма ни на живот 

март:

моментът, когато на най-празничните кисели чудовища на провинциалната гара не се полага салфетка, тъй като "вече ви дадохме с кебапчетата"

април:

моментът, когато между блоковете се съберат хиляди милиони незнайно какви, но дразнещи, и метафорите се наредят за ядосана снимка

май:

моментът, когато чисто черният погребален костюм, с който упражняваш своя вот, подсказва предстоящия път за правителството, избрано с една четвърт от гласовете на всички

юни:

моментът, когато случките се оказват прекалено много за изтерзаното тяло и само почукването на токовете по паветата рано сутрин събира оредяващата памет

юли:

моментът, когато липсват дори и безцелни занимания, обаче добре знаем, че лятото е "много тъжно, но всичко е възможно" 

август:

моментът, когато протестна София приветства дискусията дали сме по-скоро либерали или консерватори, а диджеят съвсем скоро ще бъде обесен... с чанове

септември:

моментът, когато мракът и приятелите му не могат да застрашат маршрута ти към спомена за онова, което е още същото и не е успяло да мръдне

октомври:

моментът, когато скандито на две ръце е новата симфония за справяне с традиционната октомврийска катастрофа

ноември:

моментът, когато дефинираш онова, което те е водило години наред към най-близките ти музиканти - а именно, че те също като теб са хора на Задълбаването и Оттласкването

декември:

моментът, когато последното изречение от малкия неруски роман с хубавата хартия е окончателно редактирано, но то не се намира нито във, нито извън, а в интервалите между

2012

беше годината на...

Антидепресията
Барбута и джагите
Венеция и Рим
Градските непространства на поне две нива
Думите, които се нареждат сами
Есента на нашето задоволство
Живко Сталев на бял фон
Завръщанията и завършванията
Избора
Йок малко по-често
Континенталния климат
Лиготията, рафинираната
М.
Невидимото в поезията
Олимпийските игри, политическите интриги и морските приключения
Полезния афект и правилото "Достоевски"
Рома и джина
Седмица номер 300 и 100-те точки
Туида и подаващата се от джоба кърпичка
Удивителните без текст, изпуснатите запетаи и малките букви 
Философията като метод и цел 
Хигси и нашата връзка
Циганина от Никопол, пияния стругар и Е. Ебазер
Чайнамуун, Тукседоуоман и Мъртвите танцуващи
Шуугейза
Щъкането, без грам отчаяние
Ъглите на "Славянска"/"Шишман", "Оборище"/"Черковна" и други
Ютията и пералнята
Яростта, която няма да гъкне

Magister dixit

17.10: На оня свят всички ни призовават по 47 [ГПК], но няма три бабички, които да свидетелстват в наша полза.

15.11: Няма как да не сме посредствени извършители, когато обектите ни са толкова негодни.

12.12: Точното мнение обикновено е особено.

Азбуката на годината

Албум на годината - White Lies - Ritual

Блог на годината - Flavorwire ; алтернативно този

Възстановяване на годината - Баничарницата на Позитано/Лавеле

Градоустройствен детайл на годината - Тоалетната в Синият лъв

Дума на годината - Eмпатия ; алтернативно Флагрантен

Еркер на годината - Онзи неправилният, на ъгъла на Омуртаг и Крали Марко

Жест на годината - Показалецът на Роджър

Заглавие на годината - Hardcore Will Never Die, But You Will

Интро на годината - Tower 7

Йоко Оно на годината - Деница Гаджева

Клипче на годината - Ще те бия винаги! (tx to GNR)

Лъжа на годината - Ако си го имал, ще те боли повече при загубата, отколкото ако си го нямал

Министър на годината - Ивайло Московски

Находка на годината - Ироничните политпърформанси на Red Crayola

Обръщение на годината - Хелоу, дог от Love.net ; алтернативно Довиждане, вещо лице в СРС

Постановка на годината - Пухеният (макар и технически да не е на годината)

Реплика на годината - "Гледай реклами, те ще ти дадат решението"

Сън на годината - Краят на света като изветрели рокли и разпадащ се пъзел

Топ 10 на годината - Топ 10 на Филмите за 1921 г.

Улица на годината - Марин Дринов

Филм на годината - Меланхолия

Химн на годината - Nyan Cat

Ценност на годината - Паметта

Член на годината - 646 ТЗ

Шишманщина на годината - Нарисуваното ел. табло Зубра до 7-мо СОУ

Ще на годината - "Ще стане", алтернативно "Ще бъда безизразното хлапе и ръката няма да трепне"

Ърбан разказ на годината - Етика на насилието на Васил Георгиев

Юлияна на годината - Дончева

Яснота на годината - "Хората на това парти познават всички, макар че не познават никого"

Годината в цифри

1 8812106543 (де да бяха и личностите зад този код толкова)

2 диоптъра (и половина)

3 от 3 за Моу

4 строфи от предпредпоследния куплет на Benediction на Бодлер

5 албума на Isis, преди да се разпаднат

6 септември - втора линия на Трасето

7 mW /това подлежи на промяна/

8 за новия Годар

9 и нещо процента безработни

10 като октомври, октомври'2010

16-ти Шлем в Мелбърн

17 Излъган-и

23 изгубени дни

25 число - три пъти дата на месеца

60 минути с Доктора

68 години монашески живот

72 рекордни килограма

133 ГПК

266 поредни седмици

+∞ - избухвания и припадания

Дупки в морето

1

Време беше тайнството да стигне до мен - досущ като всички тайнства - леко, незабелязано, с пестеливи думи: Трябва Да Се Припада. Когато не ти е оставен друг шанс, освен да живееш, а живеенето те изтощава, без да ти дава нищо - трябва да се припада. Звучи, както трябва да звучи - безсубектно, нахакано и очевидно. Става за лога, за флайери и дори за татуировки... Друго какво може да се каже за припадането - Припад, припад... Припад.

2

И като стана дума за тайнство, всички трябва да сме наясно с тайнството на алкохола (също така всички трябва да живеем в Прага, но това е друг въпрос) - императивът отново е умишлен, тъй като ако повече кадри се вливаха в тайнството, то с тяхна помощ все някога щяхме да разберем къде точно се намира щастието. Щастието има за стартова точка отплаването на сетивата от разума, тяхната феодална революция, а краят - той е в канавките, след припадъците. Когато вече униженият разум се е скрил и е вдигнал ръце от нас. Кой обаче е хибридът, при който сетивата творят, но под контрола на своя вещ цензор? Повече тайнство е необходимо, за да разберем.

3

Занаятът, наречен проклятие - първия път проклинаш онзи, който има музика, защото ти нямаш. Когато той привиди теб в проклятието, всяка следваща крачка е подразбираща се. Проклинаш телефони, проклинаш лятното кино, изпращайки му дъжд, проклинаш здравето и живота на човека. Само той да ти повярва.

4

- Имаш ли нужда от помощ за тази игра?

- Не.

- Е, ти и без това имаш нужда от помощ. Специализирана.

5

Обеците разкриват нещо неподозирано и ново за мен. Те разкриват, че всъщност си имала уши. Досега нямаше как да го разбера. Какви скрити красоти бродят пред очите ни, а ние не ги виждаме...

6

Не многообразието от хубави жени, не дори и нашата непосилност да ги обгърнем поне с някоя усмивка, нито пък ядът, че не познаваме дори и една осма от онези, които биха ни помогнали да си спасим живота - не!, нищо от горното не депресира. Депресира нашата ненадейна мъдрост да виждаме края още в началото. Недостатъчетата, които минават за екзотика, и самоубеждаването, че, раждайки се, с нашите жлезички, диафрагмички и всякакви други природни богатства, сме се отпечатали върху някой друг така, че той да може да ни отразява цял живот, във всичките ни игри, във всяко писъче на Аза... А истината всъщност е в блеенето един в друг. В пощенето по гърдите и всичките останали бегли разтривки. Нека блеем един на друг.

7

Животинките дойдоха при нас неочаквано, без да сме ги канили или пъдили, но в правилния момент. Мравоядите, които никога не съм виждал, тези прахосмукачки на пампасите, също и костенурката, която обикаля корубата на света. Момичето с хубавите скули повтаря отдавна манифестирания от всички мъдри хора възглед, че животинките трябва да се обичат повече от хората. Най-малкото защото всички ние сме животинки.

8

Съвършеното начало на филма: двуминутна секс сцена, от по-бруталните, колкото да замъгли съзнанието в следващите я минути и зрителят да не може да отдели поглед.

Съвършеният завършек на филма: появяваме се в ретро(градно) студио, бутафорни БНТейски декори, зализани с изкуствени усмивки и фракове. "Хайде, нека видим за какво все пак става дума във филма. Отвори го." Отваря плика. "Ама тук няма нищо?! Само едно надраскано листче?!" "Именно, това е сценарият. Хайде, чети, всички това чакаме." Всичките отдавна са напуснали студиото.

9

После сънят свършва. Да усъвършенстваш изкуството на съня - последната крачка вече е постигната. Мога да казвам "стоп", даже не е и "стоп", ами "стига вече, дотук бях", тъкмо когато сънят е готов да ме запокити в най-сложния лабиринт. Вече съм в нов квартал, тревожно очаквам гости, щом решавам да изляза за малко. Излизам, те се обаждат, че пристигат и не бива да закъснявам (?), а аз бодро крача обратно към вкъщи, когато разбирам, че съм в настоящия ми квартал. Такситата не спират, времето не спира, значи сънят трябва да спре. Пук. Стига вече, дотук бях.

10

Един от столовете на съседната тераса е детски. Изолиран в ъгъла. Последните лъчи на слънцето го огряват и ме съветват да се разположа на него. Отритнатото дете, радващо се на последния ден от живота си - the day that never comes.

11

Всяко "здравей" по сергиите е по-болезнено от останалите здравеи. Душата на раковинките, на моряшките фланелки, оживява, когато те поздравяват. А ти, още неизчул чуждото здравей, и се местиш на съседния панаир. Колко вини имам да изкупувам пред раковините и останалите животинки?

12

Грандиозният упадък на културата не е конструкция и книжки, а живот, случки - епизоди, които ни замерят всеки ден. "Ти го обичаш." "Да, но теб обичам повече." "Знам." Колко по-ниско може да стигне щастливото ни следвоенно общество? Туайлайт - единственият филм, в който можеш да видиш близък стоп кадър "похабен" за една-единствена безсмислена реплика, единственият филм, в който сюжетните линии не са линии, а точки с прекъсване - даже единственият със скучна бойна сцена, която не е и динамична. И единственият сниман с много пари, но изглеждащ като мърляв евтинджос, при който обаче това не е нарочен ефект (или е, но ще го разберем след хилядолетия).

13

Да счупиш пломба, докато хрупаш Харибо във формата на челюсти? По-нелепо от това би било само щом динозаврите те изядат последен, защото единствен ти ще ги неглижираш, хрупайки (бих казал "ядейки", но тази дума ме отказа от деепричастието някога) от техните желирани близнаци. Животинки...

14

Знам, че е трудно, всеки път е трудно. Разкажи история. В картинки, по възможност. Историите са сочни и плодови, в бъдеще децата ги преразказват в отговор на запазения последен въпрос в интервюто - "на какво ви научи баща ви". Но разказвай, не се срамувай. Няма нищо по-плашещо за едно дете от неизвестното. Поне докато детето не разбере, че знанието за проблема не го решава, а отчайва още повече...

15

Нов най-важен закон за приемане - Закон за естетическите надстройки - получава се ЗЕН, което е близо до дзен и до моята идея, че хората (тоест аз) не си почиват добре на морето, защото са принудени да гледат покриви, разделени на три, недоклатени дограми, които се разминават с оригиналните, мазилки с родилни белези от така важния втори-трети-пети етаж, с който скромното морско семейство ще се изхрани в близките месеци и години. Но това е пошло. Разваля почивки и видения от бъдещето.

16

Първата официално призната мисъл на UD, подлежаща на авторско право и много възхвали: "Жената е като котка - толкова често намира любовта на живота си, че най-вероятно има девет живота." Записвам си я тук, за да не я забравя. Не отличник, а 9+.

17

Агресията на модерната епоха - "дядо Коледа не съществува, следователно и аз не съществувам". Цинично, но логично. Логично, но цинично. В крайна сметка - циклично. Наистина - не ние сме отговорни със задачата да доказваме отрицателни факти, нека другите да докажат положителния факт, че съществуваме. Нека! Само че няма други, защото те също не съществуват.

18

На кея има пространство за инвалиди и майки с деца. Има табела. Синя е. Малката подробност е, че пространството води право към морето, което не е толкова синьо. За улеснение на инвалидите камикадзета и прозак мамчетата дори има мостче между пътечката и морето, за да може да наберат още повече скорост. Социална държава.

19

Как да плува човек, когато е кърваво късче плът, обяснете ми? Защо да оставя няколко червени петна в морето, които няма никога да засъхнат от срам и болка.

20

Спокоен съм. По-величавите често са осмивани. Пък аз - и да закърнея, все ще е същото. Като се целиш в непостижимото, то няма да стане по-забелязано, споделено, накърнено или просто обагрено от постигнатото, което дори не отчитам, вкарвайки го в графата "необагрено". Последните лъчи на детското столче няма да дойдат никога. Поне докато имаме сили да припадаме.

Годината в цитати

Others conquered love but I ran - I stood in my room and I drew up a plan.

Живеем, приемайки Слънцето за даденост. Затова пропускаме, когато внезапен лъч мрак проникне в живота ни.

Сдухано ми е.... Не, всъщност ми е сдуханко.

Стоп, имаме го!

It's not where you take things from, it's where you take them to.

Трябва да променя живота около себе си, за да утвърдя собствената си личност, имам огромно желание да дам на хората чувство за сигурност.

Chaos reigns!!!

Единствената ми молба е, мълчете и ни оставете да извадим хората от кризата.

Имам време за всичко, но времето няма време за мен.

И кому е нужно това мрънкане в крайна сметка? Не е ли досадно?

Би било твърде утешително, ако съществуваше крайна победа, но такава няма.

Аз здраво бачкам, проблемите мачкам.

Когато ти откраднат пет лева, не са те увредили, защото веднага възниква вземане за пет лева.

Питаш ме кое ми е повлияло най-много? Суеверието, че съм роден под щастлива звезда. То не е и суеверие, аз знам, че съм роден под щастлива звезда.

Аз не те душа. Само метафорично.

Полит обзор, август 09

Силни страни:
- Уволнението на Петко Сертов. Сега едва ли медиите ще имат запазена страничка за ДАНС, което е чудесно. А последвалото напускане на Алексей Петров е още по-добър сигнал, независимо, че едва ли ще узнаем какво стои зад него.
- Премахването на мълчаливия отказ от екоминистерството. Идея, която е редно да бъде възприета от цялата възможна администрация и без нея оптимизацията няма да се случи дори с трицифрен брой съкращения.
- Свързването на системите на НАП и митниците. Всяко намаляване на човешкия фактор в тези области е идеално, друг е въпросът, че ако контрабандните стоки не влизат у нас, нищо чудно потреблението да падне още повече.
- Специалните звена на МВР и ДАНС ще бъдат подлагани на детектор на лъжата. Повече комерсиален трик, но важното е, че промяната настъпи по желание на самите полицаи.
- Конкретните мерки за ревизия на предишното управление - одит и парламентарна комисия. Най-сетне да видим действия, а не лаене по оставеното наследство.
- Изискването за 2 лв. минимален капитал за ООД. Наивно е да вярваме, че това е великата краткосрочна панацея за бизнеса, след като мотането из банки и други институции е все така мудно. Но тази реформа беше необходима.
- Разпореждането за рязко намаляване на заплатите по бордовете. Имайки предвид липсата на прозрачност по тези бордове и познатите лица там, то съвсем не мисля, че е популистки ход. Иначе не по-малко правилно би било висшите етажи на администрацията да настигнат заплатите на бордовете, но това ще е жив цинизъм точно сега.
- Минаването на НАПИ към МРРБ. Важната новина тук е, че размиването и дублирането на компетентности най-сетне ще отпадне.
- Решението за намаляване на осигуровките от 2010 г. Дъвкано до припадък и най-сетне реалност. Няма нужда да повтаряме, че у нас не данъчната, а осигурителната тежест е истинската пречка.

Слаби страни:
- Правителството все още не дава вид на управляваща партия, а на конкурент на досегашните управляващи. Предизборната реторика, стигаща до агресия, винаги прикрива невъзможност за справяне с настоящето. Разбира се, и българинът не може да осъзнае, че доброто управление няма нужда от крещящо медийно присъствие.
- Неяснотата и противоречивите информации относно големите проекти като АЕЦ Белене, Булгартабак, Кремиковци и пр. Дянков е убедено анти, Трайчо си трае, в крайна сметка единственото ясно е, че има анализи, срещи, конференции, дружески напивания и ще станело още по- и най-ясно. А разходите по тези проекти са половината дефицит.
- Поредната порция "защитници на националната сигурност", този път назначени за областни управители. Както и с Божидар Димитров, проблемът е отново в противоречието между намеренията на ГЕРБ и тяхната реализация, както и в двойния стандарт, при положение, че обществото си има ясно формирано мнение по въпроса.
- Типично физкултурното изказване на Цветан Цветанов, че полицаите няма как да са виновни и той би ги оправдал винаги. Няма нужда да си припомняме случая с Чората, за да стане ясно защо не е прав, по-скоро ми е чудно как политик, научен като робот да повтаря, че "законността е най-важното в държавата" си позволява да излезе от схемата. Хм?!

Възможности:
- Септември идва, а с него изтича срокът за редица жизненоважни доклади - например за строежа на трите магистрали, които вече се превърнаха в символ на амбициите на ГЕРБ. Е, значи най-сетне няма да има доклади и конференции, а нещата ще започнат да се случват.
- Отпадането на план-приема в училищата е сред ултимативните мерки, които са заявени отсега. Най-сетне училищата няма да лежат на стари лаРВи, а качеството на обучението ще стане критерий.
- Закриването на държавните агенции - равносилно на реформата с НАПИ: ясно разделение на отговорностите и компетентностите. Относно БЕХ работата е доста по-сложна и избягвам да я коментирам, но безнаказаността им, която се разкри в последните дни, не може да не намеква недвусмислено какво се случва и там.
- Сигналите за корупция срещу предното управление няма как да избледнеят само два месеца по-късно. Тепърва ще се разкриват още практики, защото всеки ще търси оправдание защо министерството му е пред фалит.

Заплахи:
- Съкращенията вече стават ежедневие, а синекурниците от предишния мандат са едно доста силно ядро, което отсега настръхна срещу Борисов. Ако се изпълни цялата административна реформа, нищо чудно и това управление да влезе в аналите като неразбрано и непопулярно.
- Актуализацията на бюджета закъснява фатално много, а антикризисните мерки от предизборната програма все повече се удрят във всевъзможни законови, финансови и други рамки и се пукат.
- Законът за амнистията препречи всякаква възможност за търсене на отговорност на предишните управляващи. Освен ако не се докаже умисъл, с което България ще запише името си в Гинес. А ако направим проучване, то хората на първо място искат изедниците да бъдат тикнати зад решетките.
- Шавливият електорат на ГЕРБ ще иска поне по една пикантерия на месец, а Борисов е склонен да се подаде на емоциите, сякаш това ще убеди най-скептичния народ в света да му се довери до гроб. Поне благодарение на това хора като Дянков започнаха да пускат шеги.

Полит обзор, юли 09

Под този таг ще се опитвам да следя какво се е случило през изминалия месец в политически план. Така и така се опиянявам от статистика, поне да вложа опиянението си в нещо конструктивно. Ще използвам модела на SWOT анализа, защото съм нагъл крадец и защото не се сещам за по-ефективен метод. И така, дано има смисъл, ако няма, просто ще си преименувам/изтрия ентрито, а вие няма да казвате на никого.

Силни страни:
- Бързо направено правителство, дошло с декларацията, че работата почва още от утре и с прилежащия отруден вид. Най-силният човешки персонал, събиран в МС от началото на прехода. Почти изцяло безупречни биографии и реално усещане за промяна - доста по-различно от усещането през 2001 г.
- Много внимателно кадруване и откликване на всички съмнения, които се появиха из обществото относно някои кандидатури. Борисов изглежда, че се страхува панически от всяко евентуално петънце.
- Незабавните действия спрямо НАПИ и ДАНС.
- Решението за достъпа до всички актове на МС. Понякога е нужно много малко, за да запишеш голяма червена точка.
- Премахването на приемните изпити за гимназиите и 13-ти клас от догодина.
- Премахването на цинизма с пенсионерите на море.


Слаби страни:
- Бойко отзова депутат, Бойко назначи самосиндикално председател на Парламента... А кой беше Бойко по това време? Кмет. Безогледното погазване на Конституцията в случая има не толкова пряко, колкото косвено влияние върху оценката за Борисов, но е показателно.
- Структурата на кабинета не съкрати особено много администрацията, както се очакваше и както беше обещано. Един министър по-малко, необяснимо издигане на спорта като министерство и щипане на ресори от едно място към друго без особена логика. Какво значи например "министър на младежта"? И как така младежта досега се занимаваше със спорт и изведнъж ще се заеме с образование и наука? И какво разбира транспортният министър от информационни технологии или икономическият - от туризъм? Последното сливане е особено неудачно заради факта, че щатът на мегаминистерството ще надмине 3000 души.
- Божидар Димитров. Не толкова заради самия него, а защото се създаде двоен стандарт за доносници. И защото това "министерство" беше създадено в последния момент като личен подарък.
- Цецка Цачева. Защото ако има едно качество, което трябва да притежава председателят на Парламента, то е представителност. А Цецка не е никак представителна от биографията си, та до името си.

Възможности:
- ГЕРБ носи сам отговорност, така че няма как да се крие. Още повече, че наказателният вот му отреди това високо място, което значи, че отново има раздути месиански очаквания. А и поне на книга това е правителство на малцинството, с опозиция БСП/ДПС, така че всяка грешка ще се накаже сурово. Под напрежение се постигат най-силни резултати.
- Проблемите, които вълнуват истински обществото, са - с изключение на финансовите - елементарни за решаване, стига да имаш волята да ги решиш. Елементарно е да прочетеш как се организират търговете за магистрали по европейски или да си кажеш - "няма пък да взема тези пари, ще направя нещо за общото благо".
- ГЕРБ си изиграха идеално картите с останалите партии и при всеки труден момент могат да се подпрат на всяка една от тях - нещо, което нямаше да стане, ако си бяха прикоткали една още сега. Четирите години са им гарантирани.
- Досега ГЕРБ дават вид на балансиран организъм, който си има лице, подходящо за околните, и органи, които поддържат живота му. Скоро изкоментирахме тази странна "двустепенна" форма на демокрация.


Заплахи:
- Ревизионерството може да изпадне в евтин реваншизъм и да се прибегне до поредната болезнена чистка.
- Изпълнителна власт не значи само министри. Значи полит кабинети, кадастри, областни, зам-областни, РДНСК... Всеки си прави предизборните сметки без долните нива на администрацията, а те са способни да оплексат работата и на най-честния министър. Не е ясно колко голяма е реалната банка кадри на герберите, нито пък как ще се справят с бурените, пуснали корени преди десетилетия.
- ГЕРБ страдат от остър недостиг на юристи. Хубаво ще катурваме кризата, но юридическите умения са важни най-малкото, за да не се хващаш на процедурните трикове на БСП, които започнаха от първия ден.
- Експертното начало е панацея за изстрадалия ни от политици народ, но политиката, колкото и да не му се вярва на същия народ, е необходима. В противен случай знанията ти могат да останат погрешно разпределени спрямо мандата, който имаш, да извършиш непопулярна мярка, когато не бива, да "пропуснеш" факта, че имаш ограничено време за налагане на идеи и прочие. Без да са политици, ще е хубаво новите министри да действат И политически, а не чисто експертно.
- Никога не можеш да знаеш кога Борисов ще се почувства недостатъчно харесан от медиите и така да изземе правомощия от много по-можещи от него.
- Никога не можеш да знаеш кога Борисов ще се почувства недостатъчно харесан от народа и така да включи на вълна популизъм. Приказките за 50 % данъци от софийските жители, които остават в София, са популизъм в чист вид.