R.I.P.

когато си прекалено бърз за настоящето
и задъхан пристигаш в бъдещето
не може да останеш в миналото

2012

беше годината на...

Антидепресията
Барбута и джагите
Венеция и Рим
Градските непространства на поне две нива
Думите, които се нареждат сами
Есента на нашето задоволство
Живко Сталев на бял фон
Завръщанията и завършванията
Избора
Йок малко по-често
Континенталния климат
Лиготията, рафинираната
М.
Невидимото в поезията
Олимпийските игри, политическите интриги и морските приключения
Полезния афект и правилото "Достоевски"
Рома и джина
Седмица номер 300 и 100-те точки
Туида и подаващата се от джоба кърпичка
Удивителните без текст, изпуснатите запетаи и малките букви 
Философията като метод и цел 
Хигси и нашата връзка
Циганина от Никопол, пияния стругар и Е. Ебазер
Чайнамуун, Тукседоуоман и Мъртвите танцуващи
Шуугейза
Щъкането, без грам отчаяние
Ъглите на "Славянска"/"Шишман", "Оборище"/"Черковна" и други
Ютията и пералнята
Яростта, която няма да гъкне

За пировите пирове

изпочупихме малко
още сме хлапета
а сега сметката

За зимното проветряване

бих запушил устата на мълчанието
с едно съвсем леко докосване
само да не се чуваше толкова

Magister dixit

17.10: На оня свят всички ни призовават по 47 [ГПК], но няма три бабички, които да свидетелстват в наша полза.

15.11: Няма как да не сме посредствени извършители, когато обектите ни са толкова негодни.

12.12: Точното мнение обикновено е особено.

За nica plus ultra

то не е до най
всяко най си има свое по
то е много непротяжно

За супата от костенурки на Ахил

сега ми хрумна
макар да съм го мислел винаги
[ред без пряко допълнение]