Двустранно подставяне?

Това трябва да е финалната точка от един тенис мач. Подробностите не ни вълнуват. Предполага се, че говорим за истински тенис мач.



Такааа. Поне две групи фактори ни смущават в случая. Първо, къде блее Дейвид Линч, а не хваща ръчната (камера, де) и не се залавя да инкорпорира този блестящ момент в следващия си филм? (Можем да го извиним само ако си признае, че именно той го е снимал и качил в тубата). Второ, трогателно е колко некадърни могат да бъдат двама симулиращи актьори, макар че в случая дори им липсва публика.

Понеже второто ви учудва повече, почвам с него. Съвсем бързи щрихи: мачът между двамата е уговорен. Говорим за изпечени лъжци, които са разорявали букмейкърите безброй пъти, уговаряли са включително и друг мач помежду си, да не говорим, че припечелването на някое леФче от измама е единственият им шанс да оцелеят в кризисния нов световен ред. За този мач са регистрирани необичайно големи залози за човечето с шапката и съответно коефициентите са паднали със скорост, която би убедила и най-заблудения зрител, че има уговорка. Не това е важно - важно е как пред неидентифицираната камера (дали пък не са го снимали сами, за да видим за каква драма става въпрос?) се разиграва едноактна трагикомедия, на която й липсва само финалното "Въх, уби ма" и Геновева да се разциври.

Особено впечатление прави тройният тулуп на безпощадния доминатор след победата, придружен от смях на 14-годишна ученичка, прекалила с екстазито за пръв път в живота си. Още по-забавно изглеждат "заканите" на съперника му, който освирепял от яд, не здрависва съдията и му трябва само още малко, за да пребие унизилия го пред очите на настървената тълпа. Е, съвсем малко наистина, защото щом идва до него, за да "му каже нещо", виждаме как спира и си избърсва веждата по същия начин, по който аз си закривам профила, когато минавам в близост до някого, който не искам да ме забелязва. Очевидно това избърсване има характера на достигане до съгласие и нараненият звяр може да бъде отпратен с почести "у дома" според заръката на тенисиста фигурист с майсторския тулуп. Изводът? Върнете ни парите!

Това е евтината версия. Ако погледнете по-разчупено обаче, ще ви побият тръпки. Няма хора, тихо е. Затова пък някой снима?? Нито едно движение не е естествено. Кулминацията идва около 0:18, когато като на запис чуваме виене на звънци, сякаш стадо крави са влязли на корта, но ние не ги виждаме. На привидно ненормалните реакции отговаря и привидно ненормален диалог, пред който абсурдистите биха ахнали. Най-вече повторената мантра You are bad, която съдържа в себе си мистериозност, двусмислие и обикновено незнание на английски наведнъж. Съдията и момчетата с топките са замръзнали, а фактът, че са единствените хора в радиус от километри подсилва стряскащото усещане, че в следващия кадър може примерно всички да умрат ритуално. Липсва само един свещеник накрая, който да дойде и да закрие цялата пародия. Шокиращо.

И все пак, истеричното хилене в началото не ви ли прилича на това?

14!!!!

Може би пък все пак съществува нещо на име Съдба. След като стигна дъното, той доказа, че е най-големият. Когато беше отписван, когато букмейкърите го отсвириха, когато изгуби почти всичко, което можеше да изгуби - тогава именно успя. Ами... Съдба. Честито.

Федерер - Надал 6:4 6:4 (Мадрид 2009)

Колко странно нещо е спортът. В рамките на един мач се изкриви порочната тенденция, която задушаваше Федерер толкова дълго време. Какво имам предвид? Всички онези детайли, заради които Надал го побеждаваше по един и същи начин толкова пъти, този път се обърнаха срещу самия Надал. А именно:

- Федерер беше стопроцентов при шансове за пробив - 2/2, докато Надал изпусна и четирите си брейкбола;
- Федерер запази самообладание при втори сервис, което е абсолютна рядкост в мачове срещу Надал, когато обикновено се сдухва и му пуска стандартни лифтове на бекхенд, които не са проблем за испанеца;
- Федерер сервира успешно от адвантидж полето - нещо невиждано срещу Рафа, който пък от своя страна, бидейки левичар, спасява редовно брейкболи от тази страна на корта.

Всичко това са фактори, които помагат на Надал срещу Фед, но днес всичко се насочи в противоположната насока. И изведнъж стана ясно, че във всеки мач (с изключение на първия им мач в Париж и миналогодишния финал пак там) Федерер се е опитвал със спорен успех да налага някакъв геймплан и да спазва тактическа дисциплина, без която Надал не може да бъде победен на клей. И изведнъж големият лузър, чоукър и прочие се превърна в гений. Колко странно нещо е спортът...

Големият ключ за победата беше стабилният бекхенд по правата, който предпостави достатъчно свобода за маневри и така ръката на Острието се отпусна на форхенд, за да вкара убийствено много уинъри, особено като за мач срещу Рафа на клей. Ако Федерер не е притиснат от бекхенд, после му е лесно да не попада в безкрайни разигравания бекхенд-бекхенд (или бекхенд-форхенд в случая), в които е обречен да сгреши първи, а също така далеч по-лесно е да разнасяш съперника, когато вкарваш дълбок бекхенд и се нагласяш достатъчно често с краката за форхенд по обратния диагонал и дори обратната права (още една изненада и уникалност за мач Фед - Надал).

Разбира се, ясно е, че натоварването от вчера и възможно най-бързият възможен клей (дори това в по-голяма степен) помогнаха на Роджър и може би направиха малката разлика, която му стигна най-накрая след всичките клизмички в предните години. Само че ако някой тръгне да си обяснява тази победа само с тези фактори, бих му препоръчал да прочете следното и после да отиде да си ляга. Първо, когато играеш на такова ниво и имаш такива амбиции, автоматично приемаш, че ще има тежки мачове като вчерашния. Никой не е виновен на Надал, че играе натоварващо, че поне веднъж Джокович е в неговия поток на схемата, че се пуска в Барселона и прочие. Тежките мачове на такъв етап на турнира са нещо напълно нормално, както и днешната загуба, разбира се. Второ, тъй като хората услужливо забравят, нека напомня, че в Рим'06 Федерер игра по три часа в два поредни дни, след което излезе срещу Надал, "машината за тенис", игра ПЕТ часа и нито за момент не изглеждаше уморен. Тогава имаше и съвсем реален шанс да спечели, но нима някой е тръгнал да оспорва победата на Надал в този мач? Само да напомня, в двата си мача преди финала с Надал, Родж изигра по 229 точки с Алмагро и Банди (с 16 по-малко от точките във вчерашния мач), докато тогава испанецът си взе мачовете с лекота и въпреки това на финала по никакъв начин не надигра физически Фед.

От реакциите накрая си пролича, че Роджър не е кой знае колко доволен от титлата - дали заради многото страдания, които Рафа му нанесе или заради това, че не чувства победата си като обрат в събитията, но определено този мач е много важен в психологически план и не особено - в спортно-технически. Всяка победа над Надал, особено на клей, е огромен бууст за швейцареца, хеле пък преди Ролан Гарос и след двете драматични загуби на Уимби и Ню Йорк. От друга страна, в Париж клеят не е толкова бърз, а Рафа няма да е толкова уморен, така че пътят до мечтата е твърде дълъг все още. Ние обаче вярваме. И нямаме право на друго.