Пещерни

между сюжетите
се крият неизтрите парченца живот
какво тогава да измисляш
(ако трябва да изживееш историите си
за да ги измислиш
то се налага да измислиш целия си живот)

*****

от гледна точка на вечността
сме еднакво заблудени
затова и водата ни е вечно еднакво студена

*****

скъсваме си ританките
за да пръкнем легитимност
но кучето и нелегитимно
разпознава какво е
да те ритнат и какво е
да се спънат в теб

*****

а дали мебелите
не се чувстват самотни
когато ги използваме само така

*****

колко много си казваме
без да казваме
и "казване" не казва нищо вече

*****

всичко давам
каза културата
няма да ти дам
каза природата
каква си такава
ей такава
твоето всичко
е тавтология

*****

а улицата долу е тиха
и голямото нещо да се случва горе
ще остане няма
защо сме й ние тогава
съобщенията за нас остават
а тя дарява ехото от стъпки
на празнотата

*****

няма ли някоя сълза
желаеща да овлажни
блокиралата мъка

*****

само да премигна
и край
затова очите ще смъдят
но накрая щом се уморят
и спрат да виждат
ще има тяло
фигурата
ще говори
картинките
 ще са останали без думи
тогава ще сме априори
синтетични
кинетични

*****

какво ли биха правили машините
ако знаеха
че не стига да са машини

*****

нека няма проблем
значи ще сме събрали всичките оръдия
и ще ни е срам да ползваме и едно

*****

каквото и да става
безсмислено малката масичка
в ъгъла
ще запази голямото достойнство
жалко че сме една идея по-смислени
(но не повече)
и няма да се научим от нея
тя поне не страда
че няма да се научи от останалите
надолу по тази най-безсмислена верига

*****

и дано основателното съмнение
не намери никога
основанието си

За кабалистиката с човешко лице

ако сто не беше сто а нещо друго
и страхът от смъртта
щеше да е по-слаб с няколко процента

За смисъла на смисъла

загадката се мота най-нахално
зад стени
от всекидневно

Гатанка

в контурите на тялото ти
се разполага друго тяло
него обаче не го гледат
вижда се на тъмно
не го пипат
трябва му монтаж
понякога изказва мнение
макар от вечност да се плаши
а вечността през сълзи му се радва
а боата глътна слон

За непредизвестението

поне да казваше
за какво
ще ме каляваш

За новия световен ред

най-голямата лъжа
ще бъде тази
да съм истински със друг

За преговорите с терористи

онова членуваното неразбирането
винаги ще влече и неразбиране
на толерантността да приемеш неразбирането