За сънната паранализа

защо се пише след като
ценното остава в задушаването
а след него няма нищо

За изневеряващата памет

пропуските отмъщават
за онзи прекален абсурден глад
когато алчност е издавал погледът

Между чарковете

понякога само понякога
антиматерията проглежда
и през тайника на другите възможни
уютът на задачите погива
могъща силата се лъже
че освен могъща е и здрава
крехка е и болна е обаче
буфонадата умаря със усмивки
но усмивката е от лекарства
и няма кой да забележи
че в тайника прибрали сме
другите възможни
другите възможни дишат

За момента след кладата

остава чуденка кое е лошото
че имало е за кого да умирам
или че нямало е за какво

Размествания

толкова увлекателно видение
че да забравиш че се лъжеш
толкова болезнена илюзия
че отвъд видението да не виждаш
толкова признание към легендата
че да не забележиш как ще стане
винаги някъде другаде но не и тук
но защо е тук ако не за другаде

За неподозираните разходки

пуста гравитация разбра ли
слаба си защото се разпръскваш
в измеренията на моето въображение

Към Х.Б.: прелюдия :

като порасна
мечтата ми е да съм като теб
всъщност като теб съм
но не знаят още
не са ме забелязали
нито теб са те
наблюдават ли ни
ще узнаят интересните неща
масата ще придобие смисъл
мечтая да узная че съм теб