За мимо-летното мимо волята

красивите моменти съзидавам
красивите моменти да забравя
от изпаренията да се храня

За еволюцията на гласните

след удължено еее
идва категорично и
за о дори не се и споменава

Инат?

вярвай на човека с паметта

ти не беше ли човек без памет

защо тогава бъдещето ти да се влияе

от минало което не запомняш

ще го блъснеш и ще литне бързо

а човекът с паметта ще страда

но точно той не се страхува

макар и сложен най-накрая

и той ще преклони глава

пред това че щом умрем умираме

и край със страховете сложни

За принципа на нео-предел(е)ността

не правиш ли каквото искаш
правиш всичко друго което искаш
и каквото става на парчета

Някои от струните

щом умра на тридесет и осем
ще има буря от рецензии
рубрики които мърдат
сметките ще тегнат
неразчистени и тежки
момченце и момиченце ще бдят
с чисто бели дрехи и ще баят
учудването ще е кратко но могъщо
оплакването точно наобратно
дълго и протяжно ще е то
някой ще сънува сън
друг ще го забрави
миналото ще приветства
бъдещата дупка от пространство
скици ще се веят от витрини
макар рождение и смърт
да не съвпадат по годишнини
наградата на младия дух
ще е наказание задето
не е способен да остарее
болестта ще бъде екзотична
нещо с кости, кръв и кожа
в последния момент
някак ще ми е нередно
и ще завещавам напосоки
жалко че няма да ме чуят
всичко това ще изчезне мистериозно
щом умра на сто и осемнайсет

За неудобните въпроси

не забравяй
че ще питат
а тя с какво пък е специалнa

Изненадата

превалени крепости
рухнали колони
нямаше вече заптиета
изненадата не беше в гръб
а отвътре
но флангът бе открит
и внуците на заптиетата
записаха имената си
връз предателския куршум
децата имаха кого да мразят
изненадата обаче бе отвътре
стискаш за фригидност
да раняват челюстта но не сърцето
и така сърцето на съхранение
даваш и така го губиш
от родени да го пазят
заптиетата са родени да убиват
изненадата не беше в гръб