30 декември 2013

Годината в моменти

януари:
моментът, когато сънуваш, че пишеш следното съобщение: "най-сетне открих колко те обичам - толкова много, че като пия вода, държа бутилката отдолу, за да не се изсипе"

февруари:
моментът, когато Антониони посред нощ ти се струва все по-бърз, но не спрямо унищожителния глад за събития, а спрямо ритъма ни на живот 

март:
моментът, когато на най-празничните кисели чудовища на провинциалната гара не се полага салфетка, тъй като "вече ви дадохме с кебапчетата"

април:
моментът, когато между блоковете се съберат хиляди милиони незнайно какви, но дразнещи, и метафорите се наредят за ядосана снимка

май:
моментът, когато чисто черният погребален костюм, с който упражняваш своя вот, подсказва предстоящия път за правителството, избрано с една четвърт от гласовете на всички

юни:
моментът, когато случките се оказват прекалено много за изтерзаното тяло и само почукването на токовете по паветата рано сутрин събира оредяващата памет

юли:
моментът, когато липсват дори и безцелни занимания, обаче добре знаем, че лятото е "много тъжно, но всичко е възможно" 

август:
моментът, когато протестна София приветства дискусията дали сме по-скоро либерали или консерватори, а диджеят съвсем скоро ще бъде обесен... с чанове

септември:
моментът, когато мракът и приятелите му не могат да застрашат маршрута ти към спомена за онова, което е още същото и не е успяло да мръдне

октомври:
моментът, когато скандито на две ръце е новата симфония за справяне с традиционната октомврийска катастрофа

ноември:
моментът, когато дефинираш онова, което те е водило години наред към най-близките ти музиканти - а именно, че те също като теб са хора на Задълбаването и Оттласкването

декември:
моментът, когато последното изречение от малкия неруски роман с хубавата хартия е окончателно редактирано, но то не се намира нито във, нито извън, а в интервалите между

17 декември 2013

Corpora lente augescent cito extinguuntur

Историите ще продължат да се разказват. Не толкова увлекателно, но затова пък с възхищение и спомен за големия разказвач. Във всеки случай - по-живо от написаното. 

С подобно на неговото слово, придружено от искреността му в позата, написаното посивява, губи смисъл.

В глосите на архаичното, но гениално в своята простота римско наследство ще е все така уютно. Дори и Елба да залее Хамбург. Или ерудицията да бъде бита с волски жили. Мисловните акведукти пак ще бродят из Алма Матер.

Само най-отдадените актьори умират на сцена. Само чувствителното сърце може да погоди такъв лош номер на тялото.

И този път всички ние имаме много за казване. Non nihil sed bonum.

Сбогом, колега Пиперков!

09 декември 2013

За двойните дъна

само забравяне
но как когато паметта
помни своето изчезване

08 декември 2013

За езиковите игри на съдбата

как да пиша несвободата
как да кажа несвободата
и този път ще мина за свободен

05 декември 2013

За разказите с очакван некрай

къде си наратив
да те търся ли
да те погребвам ли