Wanted

моят филм вече е готов
лежи в някое мазе
и залинява
боли от мисълта
че няма да го намеря
и да го изрежисирам аз
но е готов

Изплъзващият се Хамлет

ей го

Избрана библиография

между книгите
в библиотеката
се крие нова библиотека
тя си знае
нищо няма да си каже
знае си
вие само я пренаредете
същото значение
в ново изречение
и ще умра щастлив

Време е да те създам, чудовище

очите - задача за астигматизъм
отдалеч не искат да те пуснат
отблизо - да се отървеш от тях
тялото - пътува се до него
двайсет и... години път с камили
и други не толкова мили
извивките следват очертания
на мъртвочерни силуети
биха ръкомахали ако не бяха
вече долу във пръстта
кръвта - символна, съсирена
мечта за болния от хемофилия
усмивката - смисълът на всяко
неизвинено присъствие
извинено от паметта
за бъдещето
"видя ли"
сълзите - сладки сладки
защото не от вътре идват
а от алпийски атавистични езера
накрая
с много последни сили
и подхилкване
целувка по коляното
да го ваксинираме от лоши погледи
не от срам създадена
не безсрамно
желаещо и желано тяло
във едно
поне за малко

Диапозитивно

Аз, малката светлинка, малкото бяло нещо в джоба, ще светя на тъмно. Ще се разгарям от тъмнината и няма да допусна да ме осветлите. Няма да допусна да се изгубя. Точно такава звезда съм - не взривявам кореми, не поглъщам галактики. Светя с мое гориво. Уважавам народите, с които гранича. Не искам да ги покорявам. Споделите ли ме, ще настане лъжовен ден. Той ще продължи вечно и вече няма да бъде ден. Никога. Не ми обръщайте внимание, аз си светя. Вижте какво осветявам. Вижте го, преди всичко не го вземайте за друго. Ценете гардеробите си, ценете и делфините си. Аз ще стоя и няма да избягам. Стига да не ме извадите на светло. Няма да ви се разсърдя, че ме държите в джоба. Ще ви благославям.

****

Бутилките се изстудяваха - не от три вечери, а от триста хиляди години.

Фотографите нервничеха и разменяха шеги, за да смекчат напрежението.

Вестникарите измисляха все по-оригинални заглавия и ги променяха за минути.

Стърнищата горяха. 

Хората очакваха на телефонните линии както някога се е чакала Благата вест.

Потенциални инвеститори на време и смисъл дъвчеха дъвки и палеха цигари.

Килими, стени, картини се бяха строили за бодър поздрав от сутринта.

Книгите - и те. Но от по-рано.

Призраците очакваха присъдата с примирение. Те си знаеха.

Добрите духове - и те. От много по-рано.

Добрите духове не се съмняваха.

После нямаше никого. Само стърнищата продължаваха да горят.

В средата на тъмната нощ последва малкото съобщение:

Голямото се случи.

Петък вечер

сега ще си стоя
ще чакам
ще тактувам с пръст
и докато си мисля
за теб
поезията ще се ражда
между другото
само между другото

За комасацията на живота

разбира се че
всичко е наред накрая
но кога е това накрая

За обезмълвяването

щом се случи нещо пишеш
а щом се случи твърде много
завиваш думите на топчета

Обръщение

скъпи идеалисти
няма да стане на вашето
пиромански термини
експлозии бомби атентати
стават в подути съзнания
без уважение към живота
като гръмнете омразния водач
рутина цинизъм и останалото
какво ще правите тепърва?
затова
си плащайте осигуровките
всеки ден - по едно яйце
малко лицеви опори но да боли
двайсет-трийсет страници
мечти видения и сънища
оставите ли част от себе си във тях
любимата ви вечност ще получи плът
не в експлозията която ви погубва
без материал за имитиране
не остава нищо за емитиране
никой златен век не заслужава
да се превърнеш в паметник
и други такива
хайде на работа