24 юли 2012

За галериите по улиците

поне осем хиляди очакват
как да не запалиш няколко от тях
в името на големия избор

23 юли 2012

За нестандартния модел

идеята не е да се надушим с други нестандартни
а да пукаме стереотипчета като това
за надушването с други нестандартни

14 юли 2012

За 24-те пъти в секунда

препоръчваш ли ми да заглеждам филми
вместо да желая с тебе да ги гледам
може и да стане може и да стане

Н.а Р.ъба/

вече има бройка песни
достатъчнa да задушат
мислите за този тих
първичен сектор
едно две три до седем
седем различни неща и ето
убита е тревогата на седмицата
да пермутираме във ритъм
и един цикъл да снеме друг в забрава
скрупульозно време кашля без да боледува
гърленцата дращят но това е тик
антидепресантите са готино ненужни
имунизацията действа до безпътие
довчерашни шенгенци резервират маршрутизъм
ядат вкусни квалитетни сирена
но с неясно минало произход
още изречения и още и значението се мъти
дискретно думите ще го прецапат

услуга връз услуга
ще построим дворец на консумацията
така пред мълчаливата необратимост
ще отвърнем погледи
от статуите на външния дълг
тях няма кой от нас да емитира
редейки политики на места за процедури
на яснотата на "неясния" научен жаргон
ще изправим работоспособност
и усмихнат напън за успех
занаятите ще осмеем или ще премигнем
квалификацията ще стане деквалификация
декласирана от подробната класация
ще ходим на театър и дебати
театрални дебатьори от кариерата
на милионите подпори до надолу
се блъскаме в кофраж
но на финала се изтупваме и пак
безпосочно
пак...
спектакълът започва

Теорема на свръхпълнотата

ако тръгна да крещя
че нищо друго не е равносилно
и всичките легенди митове истории
са тонинки слова под линия
пред нашето и само него
тогава ще съм съвършено прав
не защото е така
(никога няма как да е така)
а защото си представям
че викът отделя се и ме замества
крещя и искам
да е ясно и прегледно
истината на крещенето е съвършена
затова и не работи с хора

13 юли 2012

Артмосфера

има и такива
със сократ и хегел
и добри обноски
малко са но пък са всички
стигат за живот и малко
умарят за живот и много
спят когато мъртви са
така че преди бръчките умират
миг преди да бъдат развенчани
и тебе те завличат и е сладко
борча към съня им
във отвъдното го плащаш
еуфория те блъска бясно
не макар а в полза на прокобата
не обноските са интересни
а отровата
сократ решително не би приел
да бъдеш с тях от слабост
не от чудо а от фактче
че не са теб
че са други
че са другост
че са всички

Друга алтернатива

хващам този момент
нарязвам цапам пръсти
и го лепя за теб
резултатът е чудесен
нахлузен призрак със чаршаф
по улиците го сочат с пръст
фиксират го със кинозаписи
по телевизията му се смеят
на снимка даже го шамарят
вече няма да избягаш призраче
кръвта не можеш да измиеш
но пясъчният замък се разпада
а пясъкът продължава да живее
така и този момент е сега
ентропията ти е прекалена
за да я побера в чаршаф
броди из небето като светлинка
и етерът да те прибира

Следантракт

остани до края на прожекцията
точно
три минути
още
ще видиш името ми най-отдолу
обещавам ти
съзерцавай надписи и титри
ще изникна отнякъде
в оглеждането
в изтръпналия кръст
в ококорените пещерни очи
ще докосна всички
и всички ще изчезнат
а после ще изчезна аз
и да си спомниш че ти казах

Маски, митове и т.н.


Изгубеният Лувър