30 декември 2010

Годината в цифри

1 8812106543 (де да бяха и личностите зад този код толкова)
2 диоптъра (и половина)
3 от 3 за Моу
4 строфи от предпредпоследния куплет на Benediction на Бодлер
5 албума на Isis, преди да се разпаднат
6 септември - втора линия на Трасето
7 mW /това подлежи на промяна/
8 за новия Годар
9 и нещо процента безработни
10 като октомври, октомври'2010

16-ти Шлем в Мелбърн
17 Излъган-и
23 изгубени дни
25 число - три пъти дата на месеца
60 минути с Доктора
68 години монашески живот
72 рекордни килограма
133 ГПК
266 поредни седмици

+∞ - избухвания и припадания

28 декември 2010

За победата на Доброто

опасно малко ни е нужно
спокойствие пред очакваните провокации
и меко изговаряне на истината

27 декември 2010

Излъган, pt. 20

Не бързай. Трагедията е близо. Трагедията е в слепотата ти за Нея, в тези глухи очи, самовлюбени в сега и затова незачитащи шахтите на бъдещето. Поспри, и без това ще падаш, но поспри, да имаш сили за реванш.

Следейки ме по улиците, твоето закърпено от мечти сърце се забавлява със самоизмъчването си, макар за теб думата забавление да е табу. Препускаш в доброволно и желано отчуждение, така че да улесниш индулгенцията за своята жертва. Само и само да съумееш заобиколно да получиш едно финално "ти и никой друг освен теб... ти и никой друг освен теб". От отчуждените, които са отвъд твоята ревниво пазена страст. Не чрез усмивката на личността, а чрез нейния предначертан разпад. Никой друг освен теб не остана толкова самотен - ох! Същинско изкуство на смъртта.

Но това е все така изкуство, а ти се будиш посред нощ и се удряш по тротоара все така за тази роля. Актьорската дарба те заблуждава или ти й вярваш безрезервно, че нямаш друг изход. А изходът те дебне тъй както мислиш, че го нямаш - зад ъгъла, когато се скрия, а ти премигнеш и ме изпуснеш от поглед. Как тогава ще умираш? Пред кого, защо? Ще намираш упование в прашасали икони и във семки. А сънят ти ще бъде лек и скучен. Ще забравиш думи като индулгенция.

Някога, като се пристрастиш към семките, отново ще си вживян. И пак няма да имаш отговор какво се случва, щом пакетчето приключи, а страстта остане жива.

18 декември 2010

За (не)близкото бъдеще

светът ще се отблагодари за мъките с една любов
голяма не като гърдите или очите ти
а като локвата от сълзи в нейна чест

15 декември 2010

Излъган, pt. 19

Палава сутрин на брега - но теб те няма. Не беше ли вчера, когато лакираните ти нокти дълбаеха по кожата ми и никоя морска сол не можеше да я излекува? Беше вчера.

Какво се случи през нощта? Разказвах новата си притча, но ти дори не ме изслуша. Кима в снизхождение. По-късно сънувах милиони рецензии на притчата, всяка от тях залепена с целувка или поне намигване. Шарен бе светът, шарен като кръвта от обезглавената теб, щом виденията за един еуфоричен аз се настаниха в съня ми.

Не, ти дори не наруши обноските си за момент. Не повиши тон в името на омръзването от моите притчи. Изтръска се от пясъка и се сля с морето, а раните се отмиха по-бързо от шока ми, когато се озовах сам.

И как да повишиш тон, като ти не съществуваш. Нито аз, нито ти. Всичко някога е било един бряг и нокти по гърба. Толкова призрачно отмито, както само един гениално построен сън. До утре - по поляни или на световни върхове.

14 декември 2010

Apparition

Видях те на първия ден, или по-скоро си въобразявах, че съм. Ти беше с някого и съвсем не напомняше на последния славен спомен. Кое е по-вярно - че твоето създаване бе прекалено завършено, за да те сбъркам, или че от самото начало съм градил върху илюзия? Кое е по-силно - желанието да те видя най-накрая или егоизмът да огледам себе си в твоето отражение? Срещах те случайно, питах за теб и дори бях готов да жертвам някое пиянство, за да обявя дългоочаквания шах. Ти обаче беше далеч, а аз бях скучаещ високоплатен мениджър, който играе на пасианс, така че срещата ни беше възможна, колкото онази между шевната машина и каквото там. Аз пък не съм машина, но не ми останаха много доводи да се защитя. Затова те търся - теб, и още повече момента, когато ще се престраша да дойда в кафенето и да поискам личната ти карта. А после - да се усмихна за пръв път, като разбера какъв точно цвят са очите ти.

12 декември 2010

За Изцелението

само умирайки
ще се спася
от жива смърт

05 декември 2010

За ученето на право

пъстри палави последици
за да се науча да крача в лабиринта ви
ще забъркам хиляди житейски каши

02 декември 2010

За погрешната идолатрия

твърде много спорт си гледал
класиране разгром противник
насадени ти излишни думи